Сутрин като вървя към Метрото, ми се налага да се провирам между едни и същи коли, разположили се безпардонно и безцеремонно насред тротоарите. И то не да са се качили там поради липса на места за паркиране, ами са се проснали без да дават пукната пара за хората, които, в снежно, в кишаво или в непочистено от немарливата община време, трябва да джапат из локвите или да газят до глезени кал по градинките.
Питам се: А какво има в главите на собствениците на тези коли? Едва ли те до един са дегенерати, каквито се плодят у нас със страшна сила? Не, мнозина от тях са незаконно родени деца на бруталното време на Прехода. И се улавям, че ме преследва една натрапчива мисъл: Струва ми се, че знам за кого са гласували повечето от тях. Точно така - знам!
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Няколко не съвсем оптимистични сценария за Бойко Борисов и неговото правителство (Оптимистичните сценарии ще ги пише Историята)
2009 година: Моята политическата равносметка за нея (С цитат от „Кърджалийско време” на Вера Мутафчиева)
В края на годината е време за равносметки.
В личен план 2009-а не беше нито най-лошата за мен, нито най-добрата. Но ми се иска да си отиде най-сетне и колкото се може по-бързо – тя много добре знае защо. За жалост обаче, отивайки си, тя не забравя да напомни, че след нея ми остава с цяла една година по-малко нататък.
А каква бе 2009 г. в политически план за България?
Не бих казал, че равносметката е положителна.
Не престъпността ни е силна, а държавата ни е слаба (Разсъждения в помощ на управляващите и в подкрепа на операцията „Наглите”)
Като всеки нормален българин, аз също стискам палци за шанс и късмет на МВР при операцията „Наглите”.
Подобна операция е именно част от усилията, тя е точно един от начините държавата да се изправи с цялата си организирана мощ срещу престъпния свят.
А вие там си играйте на шестаци, простаци и кюфтаци! (В страната на всеобщото безхаберие, безсилие, безразличие и безверие) – 3
Обирите на нашите два блока в ЖК „Люлин” – 6, които извършва една нагла и брутална банда, продължават. През изминалата нощ ние бяхме нападнати отново.
За седми път в продължение на седем седмици.
А вие там си играйте на шестаци, простаци и кюфтаци! (В страната на всеобщото безхаберие, безсилие, безразличие и безверие) - 2
Нападенията на бандата крадци срещу нашия блок не са спрели. Тази банда продължава да върлува с описаната вече от мен наглост, арогантност, безскрупулност и безнаказаност.
Нощес са нахлули в един от офисите на партерния етаж. Очевидно след като разпердушиниха и опоскаха мазетата, сега тръгват по-нагоре – из офисите и магазините. Да се готвят апартаментите на хората живеещите в нашия блок, а и в съседния, чиито мазета бяха нападнати и ограбени като от саранча - пълчища, опустошаващи всичко по пътя си скакалци.
