По принцип отделни прояви на управленска глупост не трябва да предизвикват далеч отиващи изводи.
В този смисъл идиотщината на онзи кмет със захарта по магистралите би могла да се таксува именно като идиотщина, като недомислица, тъпа импровизация и миг на мозъчно затъмнение.
Даже нямаше да има нищо страшно да проявим грам чувство за хумор, защото и без това в България започна да става доста мрачно.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Синдром и симптом на далеч по-опасна болест?
Не е вярно, че съм песимист за Украйна, просто се страхувам за нейното бъдеще.
Тези дни бях за малко в Украйна – в Киев и Харков.
И тук ми се иска да споделя някои свои впечатления и разсъждения след пътуването в тази ключова за националната, регионалната, континенталната и дори за глобалната сигурност държава.
Но най-напред да кажа четири нещица за България – така, както я „видях“ от Украйна.
Първо, гледана дори от Украйна, България изглежда ужасно провинциална, анархистична, хаотична и живееща глупаво държава. Наистина няма такава държава! Дребни ежби, дребни теми, дребни страсти, дребни политици. Дребно и раздробено общество…
Пожелателното мислене – изкривената оптика на властта
Вече половин година слушаме все едно:
“Това дали парламентът ще гласува реформите ще предопредели дали реформаторите ще останем част от управляващото реформаторско мнозинство.“
“Не се ли промени съдебната система, нашето участие в правителството се обезценява.“
“Ако няма воля да се спрат кражбите в управлението, ние нямаме място в тази власт.“
“Ако няма реални стъпки за ограничаване на корупцията, ще преосмислим подкрепата за кабинета.“
Раздор, разкол и разлом в нашето общество
Да, така е – като народ и държава имаме много проблеми. Кое по-напред... Всички – заедно и поотделно – са ни хванали за гушата. И стискат. Ескалираща несигурност.
В такива години на социален разпад и политически разврат, н които сме потърпевши с малки изключения от 7-8% от обществото, човек осъзнава колко прав е Джоузеф Най когато казва: „Сигурността е като кислорода – не я забелязваш, докато не започнеш да я губиш. Ала тогава вече ти не можеш да мислиш за нищо друго на света, освен за нея.”
И все пак, нищо, че някой би казал „Всичката Мара втасала!”, трябва да се каже много ясно и отчетливо, че страната ни има още един, постоянно засилващ се и започващ да боде очите и съзнанието проблем – нарастващият и все по-откровено и открито излизащ на повърхността раздор, разкол, разлом по главния въпрос за стратегическата ни ориентация, геополитическата ни принадлежност, цивилизационната идентичност и културната ни същност: Кои сме ние? С кого сме ние? Къде сме ние? Дори – Кога сме ние?
Така ни се пада!
Човек и в социалните мрежи общува главно със себеподобни или поне с мислещи приблизително като него. Затова може би моят Фейсбук е препълнен с обида и срам, омерзение и погнуса, отчаяние и обезверяване, ирония и сарказъм след вчерашното интервю на ББ.
Вероятно Фейсбукът при други, катастрофално различни от мен хора прелива от похвали и възхвали, възторзи и аплаузи, поздрави и подкрепи, скандирания и възвеличавания.
