Доколко днес нашият народ се интересува от външна политика е спорно. Най-вече защото той е непрекъснато зает с въпросите на оцеляването си в агресивната пазарна цена и рушенето на ценности и норми. А това не предполага наличието на сериозни мотиви, желания и усилия за по-трайно и систематично внимание към процесите по света и в региона.
При все това и аз нееднократно съм подчертавал (заедно с редица български експерти), че е налице осезаемо отчуждаване на нашето общество от приоритети на външната политика, на политиката за сигурност и отбрана, определяни от политиците за стратегически – да вземем напр. участието в Ирак и Афганистан, наличието на бази на чужди въоръжени сили у нас, отделянето на висок процент от БВП за мащабни покупки с военни цели.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Достойна и разумна външна политика – а възможна ли е тя? (Трудностите пред държави от ранга и мащаба на България)
Така съветвах президента: Идеи в сферата на националната сигурност по време на предизборната му кампания през 2006 година
Практически от самото начало на 2006 година президентът Георги Първанов започна своята предизборна кампания, с естествената цел да спечели втори мандат – т.е. да постигне това, което не беше по силите нито на Петър Стоянов, нито преди това на Желю Желев (с тази уговорка, че макар и да имаше втори мандат, все пак първият бе според старата конституция и изборът през 1990 г. стана от Великото народно събрание, а после, през 1992 г., след приемането на новата конституция, той и Блага Димитрова спечелиха драматично срещу фамозната двойка Велко Вълканов-Румен Воденичаров; струва си да поразсъждаваме: как би изглеждала страната ни ако не Желю Желев, а Велко Вълканов беше станал президент! Поне на мен при тази мисъл ми настръхват косите).
В огледалото на Олимпиадата (Голата истина за България, Демокрацията, Прехода и за всеки един от нас)
Многократно вече беше написано и изречено – за последните 50 години това е най-слабото участие на България на Олимпийски игри. Дори през онази далечна 1952 год. нашите резултати са били по-добри. Оценката за представянето ни в Пекин би могла да варира между „неуспех”, „провал” и „позор”.
За недостигналите ни воля и талант, сантиметри, килограми и секунди да разсъждават специалистите. Ако и аз споделям мнение за нашето участие на това уникално спортно събитие, то е защото в огледалото на Олимпиадата видяхме истината за България, за нашето общество и за нашия народ, за всеки един от нас. И тази истина е гола и грозна.
Ново отношение към нова Русия (Русофилство не, Българофилство)
При моите коментари в сайта и в различни медии за войната в Южна Осетия, бях силно впечатлен от силата на русофилството, с което много българи реагират на тази война.
Всеки от нас - в своя личен живот, в личните си емоции, привързаности и чувства - може да бъде русофил (или американофил, германофил, еврофил дори), но по проблеми с обществена, с политическа значимост, по въпроси, пряко свързани с нашите национални интереси, трябва да бъдем единствено и само българофили.
За лицемерието на политическия елит (Дори с риск да не бъда правилно разбран)
Най-напред - съобщение във вестник “24 часа”, макар че същото бе казано от повечето наши медии, разлика имаше единствено в дозата казионен оптимизъм и премерена възхвала на властта.
Вестник “24 часа”, 15.08.2008 год.: “Премиерът Сергей Станишев ще направи второ посещение във Варна за последните 23 дни… Междувременно още няколко членове на кабинета посетиха Варна - Емилия Масларова, Николай Василев, Николай Цонев и Миглена Тачева.”
