Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2008 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
► Според СИПРИ, за 2003-2007 год. при продажби на основните оръжия - танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи - класацията е (цени в долари от 1990 год.):
Светът – 111 528 млрд. дол.
1. САЩ – 34 499 млн. дол. (само за 2007 год. – 7 454 млн. дол.)
2. Русия – 28 382 млн. дол. (за 2007 год. – 4 588 млн. дол.)
3. Германия – 10 889 млн. дол. (за 2007 год. – 3 395 млн. дол.)
4. Франция – 9 544 млн. дол. (за 2007 год. – 2 690 млн. дол.)
5. Великобритания – 4 766 млн. дол. (за 2007 год. – 1 151 млн. дол.)
...
29. България - 142 млн. дол. (за 2007 год. – 7 млн. дол.)
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Отбранителната индустрия и разходите за отбрана: тенденции и изводи - 2 (В огледалото на СИПРИ)
„В създаването на Закона на отбрана не е отчетен експертният потенциал”
Интервю с Юлиан Христов, Агенция „Фокус”, 26 ноември 2008 год., http://focus-news.net/?id=f10726.
Фокус: Доц. Слатински, кои според вас са слабите места на новия Закон за отбраната?
Николай Слатински: Най-напред, законът се приема отново в разрез с нормалната логика в една демократична държава – не е приета още Стратегията за национална сигурност, която някъде се движи по коридорите на Министерски съвет. Освен това, не са изяснени принципните положения на военната стратегия – каква е нашата политика за отбрана, каква армия искаме да имаме, какви стари функции на армията ще отпаднат и какви нови ще се появят евентуално, свързани с гражданската сигурност. Изведнъж се приема някакъв закон, който не отговаря на основните проблеми на системата за национална сигурност. Аз не виждам смисъла от този закон, който се приема по същата процедура, както Законът за МВР. Искам да припомня, че той беше „най-модерният, най-европейският, най-демократичният” и само след една година той се разпадна и се оказа слаб, дискредитиран; от МВР се отне една ключова структура – Национална служба „Сигурност”. На практика законът не работи и министерството донякъде е парализирано и няма яснота по редица негови проблеми. Сега какво, да направим същото и с Министерството на отбраната ли?
“Не на Ватмана! Не на Батмана!” (За един неизпратен SMS)
ЖК ”Люлин”-6. Понеделник сутрин, 6.35-7.15 ч. Температурата е под нулата.
Около мен на спирката на автобус 310 – десетки премръзнали и психясали, разлютени и озверени хора. И броят им расте с всяка измината минута.
Не се издържа. С вдървени до счупване от студа пръсти написах SMS до кмета Бойко Борисов:
”Не знам дали знаеш и дали ти пука изобщо, но градският ти транспорт е гадост, мерзост и престъпление! 40 минути вече няма автобус 310 от “Люлин” за центъра. Премръзнали, хората пусват. Псуват грозно и с проклятия: “Не на Ватмана! Не на Батмана!”, “Да не даваме единият да ни довърши, а другият да ни започне!”, “Какво ти социално управление, какво ти европейско развитие!”..."
Държава ли? (Не държава, а криво-ляво управляван трамвай - допотопен, раздрънкан, скърцащ и едва-едва пъплещ)
И тази седмица ми даде множество основания да си казвам отново и отново, че ние се самозалъгваме, че имаме държава, че имаме държавност, че имаме държавници.
Всичко сякаш се крепи на магия, на някакъв тънък косъм. На някаква инерция, имитация, илюзия.
Правителството не управлява процесите. Опозицията не предлага алтернатива. Гражданското общество не представлява никого.
Възрастните са все още инфантилни. Младите са вече примирени.
Интервю с Грета Дженева, публикувано във в-к “Марица”, 20.11.2008 год.
- Г-н Слатински, не бяха малцина тези, които отреагираха наскоро в едно ТВ интервю на Стефан Гамизов, когато огласи, че работил върху свой проект за Третата Република. Меко казано, смущаващо съвпадение с Ваши тези от личния Ви сайт, огласени още преди месеци. Коментирайте ситуацията. Кажете нещо повече за това – защо не може повече обществото ни да функционира във Втората република и как изглежда продължението?
- Бях изненадан, когато чух г-н Гамизов да говори за Третата Република със сходни на моите аргументи. Първата ми мисъл бе за откровено плагиатство. После си казах, че не е нелогично и други да са стигнали до тази идея, защото тя е витае във въздуха. А и по-важно е да се намери критична маса хора, които да стигнат до същия извод и да обединят усилията си за решителна промяна.
