Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Кадрите решават всичко! (Все за същото с нарастваща тревожност)

  Не зная как се чувствате вие, но на мен лично ми настръхват косите от това, което виждам, чувам, подразбирам и научавам!
   Повече от 20 години вече следя политическия живот у нас (дори съм участвал пряко в него), но мога да кажа абсолютно убедено – такова чудо не е било!
  Никога досега толкова много слабообразовани и некомпетентни, зле професионално и морално, често просто некадърни и направо прости, нерядко безпардонни, при това алчни, ловки, повратливи хора не са нахлували във всички нива на управлението на държавата и общините!

За някои наши общозначими въпроси (И за някои мои лични преживявания)

  Този сайт е личен, вярно е. Аз си давам много добре сметка, че дори на личния сайт не е много естетично да се качват прекалено лични неща. И все пак, ако по-долу стане дума за твърде лични преживявания, то е защото размислите и разсъжденията над тях ми позволяват да си изясня поне донякъде какво се случва със страната ни и какво става с нашето общество...

Статия за юбилейния сборник, посветен на 20-та годишнина на катедра „Национална и регионална сигурност” – УНСС

  Докладът е озаглавен „Катедра „Национална и регионална сигурност”-УНСС и българските отговори на стратегическите предизвикателства пред националната сигурност и науката за сигурността”.
  
  Публикуван е в сборника „Актуални проблеми на икономиката на отбраната и сигурността”, С., Университетско издателство „Стопанство”, 2010 г.
  
  18 ноември 2010 г.

Интервю за Лъчезар Лисицов, вестник „Десант”, 18.11.2010 г.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.desant.net/show-news/21295/

  - Г-н Слатински, много или малко са 400 хил. евро за убийството на български премиер?
  - Не зная дали моят отговор ще ви удовлетвори, но това не е проблем, който занимава моето съзнание като гражданин, като бивш политик и като експерт по национална сигурност. Защото от една страна премиерското място винаги носи рискове и човек, който се занимава с отговорната задача да бъде премиер, би трябвало да си дава сметка, че съществуват много недоволни от неговата дейност. От друга страна, начинът, по който изтича информацията в този случай, ме кара да бъда много скептичен. Един вестник, обслужващ властта, безконтролно изпуска информация, очевидно взета назаем от МВР, а след това МВР се задейства по сигнала, който то е пуснало да изтече в този вестник. Това е милиционерщина, не е държавническо, не е мъжко поведение – да хленчиш из медиите, че животът ти е застрашен. Вече 21 години, който и да е на власт, хвърля прах в очите на обществото и то се отклонява от приоритетите и изключително важните проблеми, които стоят за разрешаване.

„Дайте шанс на „АБВ”!” (Само така народът ни ще изпие горчивата чаша до дъно и може би ще се опомни най-сетне и веднъж завинаги)

  Силни бяха колебанията ми – да се включа ли и аз в обширната и обилна група коментиращи т.нар. нов политически Проект на Георги Първанов?
  › От една страна, не искам да започна да изглеждам като обзет от обсесия, свързана с човека, чийто секретар по националната сигурност бях през първия му мандат. Така или иначе тези 5 години (време на много упорита работа и постоянни опити да съм полезен със съвети, които да подсказват национално отговорни позиции) все повече се превръщат в петно в моята експертна и политическа биография... Но защо да давам нови поводи да бъда несправедливо обвиняван, че със задна дата пиша срещу Първанов не принципно, а по принцип и не мотивирано, а комплексирано.

Експорт на съдържанието