Докладът е озаглавен „Катедра „Национална и регионална сигурност”-УНСС и българските отговори на стратегическите предизвикателства пред националната сигурност и науката за сигурността”.
Публикуван е в сборника „Актуални проблеми на икономиката на отбраната и сигурността”, С., Университетско издателство „Стопанство”, 2010 г.
18 ноември 2010 г.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Статия за юбилейния сборник, посветен на 20-та годишнина на катедра „Национална и регионална сигурност” – УНСС
Интервю за Лъчезар Лисицов, вестник „Десант”, 18.11.2010 г.
Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.desant.net/show-news/21295/
- Г-н Слатински, много или малко са 400 хил. евро за убийството на български премиер?
- Не зная дали моят отговор ще ви удовлетвори, но това не е проблем, който занимава моето съзнание като гражданин, като бивш политик и като експерт по национална сигурност. Защото от една страна премиерското място винаги носи рискове и човек, който се занимава с отговорната задача да бъде премиер, би трябвало да си дава сметка, че съществуват много недоволни от неговата дейност. От друга страна, начинът, по който изтича информацията в този случай, ме кара да бъда много скептичен. Един вестник, обслужващ властта, безконтролно изпуска информация, очевидно взета назаем от МВР, а след това МВР се задейства по сигнала, който то е пуснало да изтече в този вестник. Това е милиционерщина, не е държавническо, не е мъжко поведение – да хленчиш из медиите, че животът ти е застрашен. Вече 21 години, който и да е на власт, хвърля прах в очите на обществото и то се отклонява от приоритетите и изключително важните проблеми, които стоят за разрешаване.
„Дайте шанс на „АБВ”!” (Само така народът ни ще изпие горчивата чаша до дъно и може би ще се опомни най-сетне и веднъж завинаги)
Силни бяха колебанията ми – да се включа ли и аз в обширната и обилна група коментиращи т.нар. нов политически Проект на Георги Първанов?
› От една страна, не искам да започна да изглеждам като обзет от обсесия, свързана с човека, чийто секретар по националната сигурност бях през първия му мандат. Така или иначе тези 5 години (време на много упорита работа и постоянни опити да съм полезен със съвети, които да подсказват национално отговорни позиции) все повече се превръщат в петно в моята експертна и политическа биография... Но защо да давам нови поводи да бъда несправедливо обвиняван, че със задна дата пиша срещу Първанов не принципно, а по принцип и не мотивирано, а комплексирано.
Деловото парвеню (Или разсъждения с елементи на преразказ на тема „Героите” на нашето време” - 1)
Позицията на обективен наблюдател (а понякога и на субективен потърпевш) ми дава вълнуващата възможност да колекционирам типове и типажи от родната действителност с които се сблъскват ежедневно нормалните, порядъчни, честни и почтени български данъкоплатци, едно значително мнозинство от които са и отгоре на това демократично мислещи граждани, на които им пука за ставащото у нас и не желаят държавата ни да се превръща коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се по единично индивиди.
И въпреки, че преди малко Двукрак дегенерат в лъскаво беемве нарочно окъпа минаващите по тротоара женици, аз няма да променя плановете си и ще пиша днес, така, както бях решил - не за Двукракия дегенерат, а за Деловото парвеню.
Интервю за Георги Асьов, вестник „Минаха години”, 12.10.2010 г.
- Казваш, че Европа е болна от геополитическа кокоша слепота. Как смееш да изричаш такива светотатства срещу западните политици, на които у нас се кади повече тамян, отколкото на Господа Бога?
- Аз определено смятам, че присъединяването ни към Европа е нашият последен шанс да си демократизираме и модернизираме страната. В политически план винаги съм залагал на европейската карта, без да съм сигурен, обаче, че такава има в геоколодата. И въпреки това, съм много разтревожен, защото Европа се държи на международната сцена плахо, уморено, безидейно.
Сред водешите политици на Европа вече няма държавници от глобален мащаб като Чърчил, Де Гол, Аденауер, няма дори личности като Тачър, Митеран, Кол, а в техните кресла седят сега средна ръка политици като Камерън, Саркози, Меркел.
