Стратегия Синергия Сигурност

  Човешкото безочие, безумие, нахалство, дори наглост понякога наистина нямат предел! Колкото и години да трупам, колкото и знание (а с него и печал) да събирам, животът не спира да ме изненадва и шокира, да ми навира в очите нови и нови примери на мутиращи съвести, загниващи етики и разпадащи се нравствености...
  Не, не преувеличавам – подобни отрицателни емоции и безкрайно учудване ме връхлетяха тази вечер, когато ми връчиха „призовка за подсъдим” – да се явя „като подсъдим” на 5 ноември 2009 година, 9.00 в Районен съд – София, 11-и съдебен състав!

  Много странно е нашето политическо настояще!
  И други като мен споделят, че неволно, несъзнателно и подсъзнателно изпитват същата твърде стресираща и донякъде унизителна необходимост постоянно да обясняват при всяка своя публична изява, че „стискат палци” на Бойко Борисов, че искат той да успее, че критиката им е добронамерена, че си дават сметка, че не са изминали още 100 дни. И т.н., и т.н., и т.н.

  Статията бе публикувана в списание „Охрана, оръжие, сигурност”, No. 3, 2009 г., стр. 5-7.
  Рискът е потенциална възможност от събитие или процес, които могат да имат окажат негативно или позитивно въздействие върху постигането на целите на Компанията. Обикновено обаче, когато това въздействие е негативно, се говори за „риск”, а когато то е позитивно – за „шанс”. Рискът се измерва преди всичко с вероятността да се случи и с мащаба на последствията - ако се случи.

  За мен това е до болка известна, изживяна и изтъркана история – познати и дори непознати хора да ми казват или пишат: „Защо си мълчиш? Не виждаш ли какво става? Уплаши ли се? Продаде ли се?”.
  С три думи: „Подпукай ги тия!”.
  Така е през 1, 2, 3, най-много – през 4 години. Случва се и сега...

  Безпрецедентните атаки на президента Първанов срещу премиера Борисов са индикации за нов политически феномен и могат да положат началото на трудно подлежащ на прогнозиране и (без)крайно противоречив процес на деформиране и разпокъсване на властовото ни пространство.