Тази сутрин, рано-рано, докато си пиех кафето, както обикновено слушах една доскоро интелигентна телевизия.
А тя, след като се сдоби с личен евродепутат, започна да сменя резбата спрямо управляващите и вече заема неестетично-обслужваща позиция - пред тях, която е на път да се превърне в неприлична поза - под тях.
Това, което се лееше от екрана ме порази – отдавна не бях чувал толкова откровена глупост!
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За главния проблем на нашия политически живот (Той, според мен, вече не е в допотопното синьо-червено противопоставяне)
Доклад: "Отговорност на държавите от евро-атлантическата общност към глобалната сигурност и бъдещето на света"
Международна конференция „Неделимостта на сигурността в международните отношения”, 30 юни 2011 година.
Първото десетилетие на 21 век доказа категорично – Западът (САЩ и Западна Европа, Евроатлантическата общност) не успява да се справи с предизвикателството да бъде глобален лидер при навлизането на света в рисковото общество, в Третата вълнà на сигурността - Вълнàта на риска, във времето на ескалиращите 4 „Не” - неопределеност, нееднородност, неустойчивост и несигурност.
Джордж Фридман: „Следващите 10 години” (Една must read книга в областта на международната и националната сигурност)
Тези дни у нас се появи втора книга на Джордж Фридман - "Следващите 10 години. Къде бяхме и накъде отиваме” (първата беше още по-амбициозна - "Следващите 100 години. Геополитическа прогноза за XXI век”).
Новата книга на Дж. Фридман – каквото и да мислим за нея и за нейния автор – все пак е събитие за нас, работещите в областта на международната и националната сигурност.
Стратегия за национална сигурност (08.03.2011 г.): Обекти на защитата на околната среда и критичната инфраструктура
Материалът "Стратегия за национална сигурност на Република България (08.03.2011 г.): Обекти на защитата на околната среда и критичната инфраструктура" е мой авторски текст, написан, за да подпомогне мой колега и приятел при подготовката му за участие в международна конференция, проведена в началото на юни т. г.
Новата Стратегия за национална сигурност на Република България бе приета на 08.03.2011 г. Тя замени Концепцията за национална сигурност от 1998 г., в която бе указано, че тя е в сила е до приемането на страната в НАТО (2004 г.) и ЕС (2007 г.).
Съгласно Стратегията за национална сигурност, България ще се стреми да дава отговор на основните предизвикателства за нейната сигурност в колективния контекст на евро-атлантическата система за сигурност, като заедно с това тя ще изгражда нормативен, институционален, ресурсен и професионален капацитет за самостоятелно реагиране при извънредна ситуация - до намесата на НАТО и ЕС.
Президентските избори и „Бръсначът на Окам” (Меглена Кунева като перфектна метафора за Края на Българския Преход)
Със самоиздигането на Меглена Кунева като кандидат-президент, в нашия политически живот настъпи оживление. Някои дори имитираха свенлива изненада от това самоиздигане.
А неформалният и формалният лидер на БСП – Георги Първанов и Сергей Станишев - дори си устроиха малък семеен скандал, при който всеки тайно се надяваше Кунева да е неговият кандидат, но да се възприеме явно като кандидат на другия...
Мили, познати, четвъртофевруарски картинки, при които един лидер предава БСП, а другият консумира после ползите от това предателство...
