Стратегия Синергия Сигурност

  Трагедията на парламентарната ни демокрация, започнала с провала на минимално необходимите промени в конституцията и преминала в правителствена, политическа, морална и демократична криза в обществото ни, естествено доведе и до засилена моя активност във Фейсбук. Тук са моите коментари на тази тема през последната седмица.

  Някои приятели ме критикуват, че поне от 10 години не се занимавам с политика, че от повече от година съм спрял да участвам в телевизии, да давам интервюта и да пиша статии в медиите, че отказвам покани за всякакви политически мероприятия, идеологизирани конференции, писания на кухи стратегически – с извинение – документи, срещи с политици, вкл. с министри (то властта понякога е шизофренично настроена не само към политиката, а дори и към мен – едни сред нея искат да бъда наказан, дисциплиниран, „накаран да престана да пиша във Фейсбук“, други сред нея ми пращат поздрави и поздравления, канят ме на срещи, търсят ми, виждате ли, „прекрасната експертиза“ – ами да се разберат, ако са един отбор – мразят ли ме или ме уважават…) – т.е. че не искам да имам нищо общо нито с политиката, нито с властта, нито с политиката на властта, нито с властта на политиката, защото подобно мое участие също ще легитимира безобразията, които се вършат, потъпкването на демокрацията, което протича със засилени темпове и упадъка – морален и материален - на държавата и обществото ни.
Но аз определено смятам, колкото и наивно да звучи за някои, че точно това е точното поведение! То е последното средство нещо да се промени!! Да, наистина има логика в това ми разсъждение...

  Аз не знам (ако някой знае, да подскаже) някъде в цялото пространство на Европа плюс бившия СССР, а това са над 50 държави, да има вицепрезидент. Но така или иначе, длъжността „вицепрезидент” е най-излишната в България. Наблюдавах как цели 5 години един генерал се бе сврял в кабинета си и всъщност не знаеше с какво да са заеме, така че единственият път, когато се чу какво е правил, бе да клекне в послушна поза пред президента и да помилва с предстоящи изборни цели Дон Цеци. Плюс някой и друг скандалчик с помилването.

  Слушах преди няколко дни как Той говори за поршетата и сланината, по-рано - за кюфтаците и шестаците, преди това - за българите като овчарски кучета и спукването от бой на изборите, а още по-по-рано, а още по-преди това…
  Ужас!
  Вибрирам от "къса ми нервите" до "сърцето ми се къса" при такова говорене, то просто не е истина. Не е, ама е...

  Тук не става дума за исторически, културни, религиозни и социално-психологически пристрастия и комплекси. Всеки като човек, в индивидуален план може да си ги има, но сега въпросът е за националните интереси, т.е. на далеч по-високо от личностното ниво – на общностно, обществено, национално, държавно ниво. Ние, българите, не бива да сме точно днес фанатизирана и заслепена от клубни пристрастия публика на футболен мач. Ние не бива да играем на черен-петър, дама или не-се-сърди-човече, защото край нас се играе сложна шахматна партия, даже не толкова шахматна партия, доколкото шахът е игра преди всичко със смесени оперативни и тактически измерения – играта, която се играе край нас е от типа на японско-китайската „GO“ – игра основно със стратегическо съдържание, като в енергийните аспекти тя наистина е „GO” – „Gas & Oil”, макар да ни се „пробутва“ в терористичната суматоха като анти- и про-терористична битка.