Преходът показа и доказа, че всяка власт у нас е злопаметна и отмъстителна. Затова, вероятно, прагматичното поведение е мълчаливото несъгласие. Хем си несъгласен, хем си мълчиш и не си отваряш ненужни фронтове.
Чрез мълчаливото несъгласие ти нито рискуваш собственото си спокойствие и хляб, нито създаваш проблеми на деца, близки и приятели, които живеят в „тази страна”, искат да се реализират тук и много често са зависими от властта.
А тя, както казах, е злопаметна и отмъстителна и може заради теб да си го изкара на тях – винаги, когато те опрат до нея.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Седемте смъртни политически гряха на „ГЕРБ” (Или за необходимостта да се спазват Десетте Божи заповеди в политиката)
За прозрението на Евгений Примаков, че няма македонски език (Или 10 емоционални „тезиса” по една болезнена за мен тема)
Акад. Евгений Примаков след лекцията си „Русия в съвременния свят” дал следния отговор на въпрос от залата:
"Според мен няма македонски език. Има български език".
И понеже темата Македония за мен е изключително болезнена поради идентичностни, биографични, сантиментални и мемоарни причини, не съумявам да се въздържа да не направя коментар на точно тези думи на акад. Примаков.
Интервю за Анелия Попова, Информационна агенция „Блиц”.
Това е текстът, съдържащ изцяло и без никаква редакторска намеса моите отговори на всички, зададени ми въпроси от журналистката Анелия Попова, Информационна агенция „Блиц”.
Тъй като сайтът е личен, аз неизменно следвам в него практиката да публикувам, точно и без да украсявам в моя полза, какво съм казал пред журналистите и правя това веднага, щом науча по някакъв начин, че съответното интервю е излязло.
Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на започващия дейността си риск-мениджър)”. Лекция 4.
В предишните лекции многократно бе подчертавано, че управлението на риска постепенно се налага като ключова дейност в усилията за качествено различен мениджмънт на компаниите, особено в условията на сложната, изпълнена с много неопределеност, трудна предсказуемост, висока динамика и мащабни предизвикателства глобална, регионална, национална и локална среда.
Риск-мениджърът у нас трябва да е пределно наясно, че неговата дейност ще се натъква на две трудно преодолими прегради, на два източника на постоянна съпротива и неразбиране: първата идва от висшия мениджмънт, а втората – от специалистите по сигурността.
За правителството - критично съдържание, в конструктивна форма (За да не попадна в един лагер с президента Първанов)
Един, често цитиран от мен мой приятел, тези дни ми каза: "Това правителство е нашето, но не е моето!”.
С други думи – правителството е на България, но аз не съм му фен.
Така е и с мен.
От една страна ми се иска правителството да успее, защото провали ли се, това ще нанесе жесток удар на моите планове и на личните професионални и житейски проекти на децата ми, както и на всички, които смятам за близки хора и сродни души.
От друга страна, нещо в мен яростно и с горчивина се бунтува, като гледам какви каши постоянно забърква правителството и какви скандали то непрекъснато ни сервира.