Стратегия Синергия Сигурност

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://frognews.bg/news_20834/N_Slatinski_Parvanov_e_chast_ot_minaliia_d...

  - Г-н Слатински, президентът Георги Първанов изпадна в ситуацията на ‘гузен не гонен бяга’, поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Защо едно телевизионно шоу успя да го извади от равновесие?
  - Георги Първанов е нанасял какви ли не обиди на свои противници (да вземем само как назова Костов „кръстник на мафията”) и е понасял какви ли не, вкл. чудовищно несправедливи обиди от политическите си опоненти. Така че с неговата изключителна издръжливост, търпеливост и умение да носи на удари, едва ли може да се говори за внезапно пламнала засегнатост, от която да е останал без сън и покой.
  По-скоро, с пословичната си интуиция и нюх на ловец, който усеща обречеността на жертвата, Първанов предвкусва близостта на победата, а именно – че Симеон Дянков е неудържим като министър и е готов да му поиска оставката с убеждението, че това е изстрел в десетката от далекобойна винтовка и перфектен оптически мерник.
   В края на краищата, Симеон Дянков отдавна е заслужил освобождаването си от правителството и се е превърнал в загубила ориентация ракета с бойна глава, натъпкана с коктейл „Молотов”.

  - Какво виждате зад аферата „Алексей Петров" в държавата сега, г-н Слатински?
  - Тази така наречена афера привлече общественото внимание по един безпрецедентен начин. Все пак не всеки ден бива проснат на земята, окован в белезници и задържан за неопределен срок човек, който доскоро е бил на ключова позиция в ДАНС. Може би си спомняте, че в едно наше предно интервю аз цитирах свой студент, който разшифрова ДАНС като „дадоха на Алексей националната сигурност". Въпреки това, аз не мога да отделя тази афера от останалите акции на МВР напоследък. И независимо че не съм привърженик на това правителство и не съм във възторг, че имаме точно този политик за премиер, не искам да си кривя душата и затова ще се постарая да бъда обективен и справедлив.

  Наскоро, минах за малко през една конференция по проблеми на националната сигурност. Не се заседях, защото ми стана скучно.
   Какво да му слушаш толкова – пламенни оратори в първа и втора младост спрягат във възторжено наклонение правилни геополитически, северноатлантически, почти-лунатически тези. И го правят на здраво утвърдил се – съвсем по оруеловски – новоговор... А-ха да произнесат:
  Войната е мир!
  Свободата е робство!
  Невежеството е сила!

  Многократно съм писал вече, че не съм фен на „ГЕРБ” – нито на неговия лидер, нито на злополучното му правителство.
  Ала моите критики не са по принцип, а принципни.
  Правят ли се грешки и дори безобразия – не мълча, колкото и приятелите да ме критикуват, че така само си отварям фронтове със злопаметни хора, с които често се пресича пътят ми.
  Има ли за какво да се каже добра дума – казвам я.
  На първо четене акцията на МВР „Октопод” заслужава адмирации. И Бойко Борисов ги получава от мен. Не мога да си изкривя душата. Факт.

  В условията на криза (а тя у нас има различни измерения – икономически, финансови, социални и политически – да, политически също), фирмите, които - под една или друга форма, при едно или друго съдържание - произвеждат продукта или предлагат услугата „сигурност”, са изправени пред сериозни изпитания.
  Тези изпитания са от характера на предизвикателства, т.е. всичко или поне много зависи от това – какъв отговор ще им бъде даден.
  Ако отговорът на техните собственици и главните мениджъри е адекватен, щетите ще бъдат минимални, а ползите – максимални. И обратно, при неадекватен отговор щетите ще бъдат максимални, а ползите – минимални.