Делото със съдещия ме за обида Румен Марков (секретар по националната сигурност на Георги Първанов) се състоя днес и приключи. Стигнахме до споразумение.
Споразумението е в духа на отстъпките и компромисите, които бях готов да направя (както може да се види от предходните ми материали тук).
Аз не приех да се извинявам публично, камо ли пък на моя сайт. Приех да заплатя 1500 лв. сумарно - за съдебните разноски по делото и за овъзмездяване на понеслото ущърб достойнство на Румен Марков. И оттеглих думите си пред Съда.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Отново за делото, което секретарят по националната сигурност на президента води срещу мен (Не най-лесното решение в живота ми)
Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 9
Така наречените „преговори” между моя адвокат и адвоката на съдещия ме за обида Румен Марков (секретар по националната сигурност на Георги Първанов) се оказват пред пълен провал.
Поредното дело е утре, 25 март, 9.30 ч., а към днешния ден споразумение няма.
Причината за това е изцяло у Румен Марков. Защото с цялостното си поведение той показва, че не иска нормално, разумни и мъжко споразумение. Той иска или да бъда унизен, ако приема неговия ултиматум, или да бъда осъден, ако не го приема.
Защото неговото е ултиматум – ултиматум на силата, облечена във власт и на властта, облечена в сила.
Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 8
Днес ми бяха спуснати „отгоре” исканията на секретаря на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов), при изпълнението на които той няма да продължи своето дело срещу мен.
Всъщност, това не са искания, а ултиматум за безусловна капитулация.
Ултиматум на силата, облечена във власт.
Интервю за Радио „Пловдив, 11.03.2010 год. (Плюс някои допълнителни разсъждения за свободата при демокрацията)
Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=interview
Най-напред, ето какви мисли ми се иска да споделя.
Така се получава, че като правило имам критично отношение към поредните български правителства. И това не е само и главно заради някакви мои характерни особености (в смисъл – особености на характера). В края на краищата, всяко наше правителство свършва зле и на България й става още по-зле след неговия мандат.
Още малко за нашата демокрация (И за живота, с който под вежди се гледаме строго)
”Съдбата е отредила така, че тъй като не мога да разсъждавам за обработката на вълна и коприна, нито за печалби и загуби, по-добре е да размишлявам за държавата и трябва или да приема да стоя мирен, или да размишлявам за държавата.”
Николо Макиавели, някогашен секретар
В писмо до Франческо Ветори, посланик на Флоренция в Рим при папа Лъв Х, 9 април 1513 г.
20 години минаха и заминаха, откакто заедно с други луди-млади глави излязохме по площадите, тръгнахме като хвърковати чети по градчета и села - да помагаме за раждането на българската демокрация.
Както се казва, с двете си тези ръце и с няколко храбри души създадохме за броени седмици СДС в Перник, проведохме няколко митинга, разбихме БСП на първите (юни 1990 г.) и я размазахме на вторите (октомври 1991 г.) парламентарни избори.
Но ето сега, трябва да сложа на личния си сайт следния текст:
”Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - премиер, президент, председател на парламента, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет."