Стратегия Синергия Сигурност

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://glasove.com/article-9974.php.

  - Говорехте веднага след изборите, че настъпва период на борба между два процеса – процеса на консолидиране на статуквото и процеса на неизбежната промяна. Как се разви дотук тази борба?
  - Тогава моята прогноза се базираше основно на екстраполация на процесите – наблюдавах какво се случва, анализирах тези, които идват на власт и правех своите изводи. Днес мога да кажа, че като тенденция, като количествено измерение на очакваното, аз съм се оказал прав. За жалост, изводите ми не са съвсем точни откъм качествената им страна. Защото борбата между указаните два процеса просто не се състоя! Съвсем неочаквано или не съвсем очаквано прОмяната се оказа прЕмяна. Статуквото удържа категорична победа, то се превърна в неподлежаща на обжалване присъда. И обществото, получило тази присъда, започна да я „излежава”. То се кротна, спотаи се, примири се.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://www.duma.bg/duma/node/4716

  - В петък е насрочено заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), очаквате ли да се разберат като мъже и българи участниците в него, г-н Слатински? Питам ви като член на Научната комисия по национална сигурност и военни науки към ВАК при МС.
  - Е, много сложно ме представяте. Ще говоря като простосмъртен експерт по национална сигурност. По закон КСНС заседава задължително четири пъти всяка година, но нека си призная - докато бях секретар на този висш съвещателен орган, не успях, заедно с колегите, да убедим президента да го постави на достойното му място. Съветът би работил, ако сред политическия елит има нагласа да се постига съгласие за водещите приоритети на държавата. А когато елитът не е дорасъл до тези разбирания, съвещателният орган е почти обречен на парализа. Нали не може да се събираш, просто "за да се разбереш, че няма да се разбереш"?

  От горчив личен опит знам колко неизгодно и понякога рисковано е да се критикуват управляващите, които да са те.
  Особено, когато, както е при мен, цялата дейност на човека по един или друг начин е свързана със и „вързана” за структурите на управление – напр. лекции в държавни и частни университети (да, и в частни! – там всичко зависи от ректора, от това дали е демократ или откровен тоталитарчик в демократична премяна); или работа по проекти, чиито ключови думи са Сигурност, Риск, Криза, Контрол.

  Това е текстът, съдържащ изцяло и без никаква редакторска намеса, моите отговори на въпросите, зададени ми от журналиста от вестник „Сега” Диян Моркин.
  Тъй като сайтът е личен, тук аз публикувам това, което съм казал едно към едно. Още повече, че често поради съображения на редакцията, както и в сегашния случай, се правят съкращения, които деформират частично моите тези или ги лишават от приведените от мен аргументи, с което те стават, по моя преценка, не съвсем убедителни. Да не говорим, че заглавията не рядко представят превратно това, което съм искал да споделя.
  Интервюто в неговия съкратен и не съвсем удовлетворяващ ме вариант може да се види на адрес http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6889&sectionid=5....

  Видните изследователи на Демокрацията (напр. Попър, Дал, Сартори, Турен, Фишкин) в не малка степен са скептични към нея, анализират системните и структурните й дефекти, нестабилностите и вътрешните й противоречия.
  Това те правят преди всичко с една цел – да предложат подходи, идеи, решения, чрез които да се минимизират недостатъците и уязвимостите и да се оптимизират позитивните черти и достойнствата на тази (както приписват това на Чърчил) най-неудачна форма на управление, ако не се смятат всички останали.