www.dnevnik.bg направиха подборка на мои коментари във Фейсбук за ставащото в Крим и така ме подсетиха и аз да кача на своя сайт основното, което съм споделил през последните десетина дни по тази трагична за международната и драматична за националната ни сигурност тема.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Хищни птици на антидемокрацията
Тук ще кажа нещо, което само на пръв поглед е лично.
А всъщност става дума за това – имаме ли принципи, на базата на които се изработват позиции, или оценяваме ключовите събития като публика – пристрастна, необективна, надъхана и не съвсем напълно възпитана.
Преди повече от 10 години, когато нарекох инвазията на САЩ в Ирак геостратегическа грешка и геополитическа авантюра и допринесох за това – държавният глава на страната ни да заяви пред парламента на страната ни „Аз не приемам тази война!“, редица анализатори и привърженици от дясната страна на политическия спектър ме обвиниха във всички смъртни грехове.
Тогава те бяха яростни поддръжници на „великата фраза“ на Соломон Паси отново пред парламента на страната ни:
„Ние сме ястреби на хуманизма, ястреби на демокрацията!”.
Контрареволюция на лузърите
Дългогодишен приятел от Харков (все пак там минаха 8 от моите най-хубави години на младостта – 1975-1979, 1982-1986) ме накара отново и по малко по-различен начин да се замисля над ставащото в Украйна. Той ми написа:
„Добре беше преди да реши да ни помогне, Путин да ни бе попитал дали се нуждаем от помощта му!“.
Този мой приятел е рускоговорящ, сам определено не знае дали е повече руснак или украинец.
За Кисинджър, Украйна и смесването на жанровете у нас
Естествено прочетох с интерес публикацията на Хенри Кисинджър „Как да излезем от украинската криза“ за в. „Вашингтон пост“, http://www.mediapool.bg/kak-da-izlezem-ot-ukrainskata-kriza-news217593.h....
Тази кратка негова статия бе приета - доколкото мога да съдя от отзивите - много позитивно, дори бе определена като мъдра. По принцип тя е едно нормално и обективно мнение, изречено от човек с голяма тежест в световната политика. Не е върхът, в нея има доста общи разсъждения, баналности и опит да се кажат някои до болка известни неща на не съвсем информираната в детайлите публика.
Путин – а сега накъде?
Аз си мисля, че пред Путин сега има две крайни опции:
- Едната е да продължи да поддържа войнствената реторика и да удави катастрофалната си грешка в думи, които значителна, но намаляваща постепенно част от руснаците ще аплодират, а навън ще се консолидира негативно отношение към него като авторитарен и вече доста безотговорен Big Boss на свръхбогатата прослойка, която контролира Русия с фасадна, процедурна, опираща се на силовите структури и управляема демокрация.
- Другата е да даде заден ход, да започне действия, с които "to safe the face" ("сохранить лицо" или "делать хорошую мину при плохой игре"), като контролираните от Кремъл медии започнат да обясняват на света, че това е било удряне по масата, за да се напомни "кто в доме хозяин" и да се покаже, че чашата на търпението е преляла, а съвсем не е начало на военна агресия.
