Имаше едно общество, което в миналото подцени бирения пуч и някои други лумпенски "изцепки" от този род и после милиони хора платиха цената на това безразличие към безпардонната наглост и социопатната простащина, намиращи се в основата на фашизоидността.
Това, което се случва в България тези дни е много опасно, бесовете като зли духове са излезли от бутилката и представляват нещо като социална "мръсна бомба" (да напомня, че "мръсна бомба" - това е взрив от рода на коктейл "Молотов" примесен с радиоактивни вещества).
Фактът, че голяма част от народа ни не осъзнава тази опасност говори за процеси на разпад в общественото съзнание - процеси, които могат да имат страшни последици за България.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Огромната вина за ставащото не е у болния човек, а у онези партийни лидери, които позволиха той да крепи властта им с гласа си
За надъханите громители на протестите – да имаш мнение означава все пак и да изпитваш съмнение
Опитах се да изчета отложените от няколко дни текстове на анти-протестните и анти-протестиращите псалмописци, пророци и глашатаи...
Като махнем някои нови, купешки термини и по-постмодерни понятия, останалото е все същата патетика, която по-рано громеше Запада, обвиняваше в измяна иначемислещите и обявяваше актуалното положение за единствено възможно и безалтернативно, защото това, което може да го замени е задължително лошо, което значи най-вече чуждо, външно, плод на заговор срещу страната.
За обективното съществуване на критиците на протеста и за възможната им морална катастрофа
Независимо от куражлийското и леко напомпано с апломб новогодишно приветствие на президента, България е болна.
Това се вижда с невъоръжено око в ключовите области, които говорят най-адекватно за състоянието на обществения организъм:
- политическата;
- икономическата;
- социалната;
- свързаната със сигурността; и
- социеталната (т.е. обществената – загуба на чувство за общност, размиване на идентичността, опростачване на не малки части от народа, разгневена емиграция на младите и креативните, знаещите и можещите).
За боядисването на паметниците - нЕкои съображения
Аз не бих боядисвал паметници. И не съм боядисвал, когато е трябвало, вероятно да го направя.
В личен план от "висотата" на годините си съм ЗА това да останат и най-гротескните паметници, защото и такива те имат значение - като огледало на народа ни, като поука, като памет, като предупреждение - какви сме били и в какво сме допуснали да ни превърнат...
Но поради конкретния случай с боядисването на паметник в Благоевград имам нЕкои съображения:
По повод на личното мнение на д-р Николай Михайлов за протестите и протестиращите: няма нищо лично, всичко е просто ... принципи
Нямам време за губене, та да слушам немощта на един мит, наречен д-р Николай Михайлов, сам паднал в жертва на собствената си сложност и престанал да се разбира, вероятно защото е безсилен да се самодиагностицира...
Но понеже прехвърча пред погледа ми на екрана (неделя, рано сутрин, БТВ), изпитах удивление - как подменя фактите, за да защитят тезата му, а по-скоро, защото теза няма, ненависта му срещу протестите и геройската защита на Орешарски.
То беше логично - когато човек зацикли в омраза срещу протестите, естествено стига до апотеоз на правителството Местан-Станишев!
[Очаквам дори единствената все още „признавана” от такива като него (доскоро десни или поне анти-БСП) мантра – за престъплението срещу демокрацията, здравия разум и българското общество - назначаването на Дилян Пеевски за председател на ДАНС – и тя да започне да бъде омаловажавана, окарикатурявана, омаскарявана и отричана от тях с аргументи от типа - какво пък чак толкова??]
