Днес още една институция - Конституционният съд - падна много ниско и низко...
Това наистина е повод за граждански гняв.
Но заедно с това за за пореден път се надига вълна на недоволство срещу следствието, а не срещу причината, срещу повърхностните симптоми и синдроми на болестта, а не срещу нейните дълбоки тумори и метастази.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За падението на Конституционния съд – да виждаме причините, а не само следствията
Съвсем пристрастно за много харесван от мен доскоро млад човек-журналист
Един талантлив млад човек-журналист постоянно губи почва под краката си и изостря своя език, смята, че колкото по-гръмко каже нещо, толкова по-аргументирано става то. Като че ли аргументите на силата (дори словесна) нарастват силата на аргументите.
Жалко е, че този млад човек-журналист болезнено не може да си даде сметка как от принципно говорене преминава към говорене по принцип. И че дори с най-радикалния изказ може да обслужва най-законсервираното статукво.
За повратната точка и необратимите процеси
Покрай фондацията "“Tipping point" на едни (общо-взето) самодоволни и доста досадни (меко казано) за демократичните процеси у нас хора, се изписаха доста измишльотини, нечистоплътности и спекулации, само и само да се хвърли поредната кофа сянка върху протестите и протестиращите.
А всъщност едноименната книга-бестселър на Малкълм Гладуел
“The tipping point: how little things can make a big difference”
излязла и на български като
"Повратната точка: Как малките неща могат да доведат до големи промени" ,
си струва на всяка цена да бъде прочетена!
Вече става дума за политическа патология...
За мен това е несъмнено отдавна, но след днешната поредна идиотия (провалянето на вота за недоверие), предполагам, че постепенно всички най-сетне ще започват да се убеждават, че поведението на "ГЕРБ" като зле организирана политическа групировка вече не може да бъде описвано с политологически, социологически, културно-антропологически и психологически понятия и термини.
За тази цел си има твърде образни изрази от устното народно творчество, с които се описват глупостта, простотията, безпардонността и наглостта.
Кратко разсъждение за омразата, Фуко и Махалото на Фуко...
Прочетох един (поредният от многото) текст срещу протестите и протестиращите от автор, ползвал се дълго време с моите симпатии.
Да кажа първо, че изобщо не смятам, че който не мисли като мен е лош човек...
Въпросният текст е вътрешно протворечив, дори с леко смущаващо раздвоение, подправен с някои цитати, макар че да цитираш Фуко без да го познаваш и още повече - без да го разбираш, е все едно да продължаваш да смяташ, че именно на него е кръстено Махалото на Фуко.
