Някога в 36-о Народно събрание имаше един почти светец – Васил Златаров от БДФ, виждам чрез Гугъл, че е починал през 1997 г., светла му памет!
Той ми разказваше, че през времето, когато осъден на смърт е лежал съвсем сам в тясната килия за такива, които ще бъдат разстреляни, при всеки шум в коридора и отекващи стъпки е очаквал вратата на килията да се отвори и да го отведат за разстрел. Толкова пъти е умирал мислено, че накрая се е молил поредният шум и кънтящите в тишината стъпки да са за него, да го извеждат най-сетне, че не може да издържа. В един момент смъртта е станала по-малко страшна от страха от смъртта.
Не е никак адекватно точно такъв пример да давам, но какво да се прави.
Футболът е отражение на политиката у нас, в него се намесват низки и ниски страсти и пристрастия.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Убиха най-великото нещо в умиращото нищо, наречено български футбол
За новото турбулентно време, новото рисково общество и старите стратегически слепи лидери
Не заради някаква поредна полемика, а като малък нюанс, като незначителна подробност в пейзажа ще кажа, че учените, мислителите, философите отдавна предупреждаваха, че светът навлиза в ново време – на Рисковото общество, на серийно произвежданите несигурности, на превръщането на извън-редността, а-нормалността в новата във-редност, нормалност, на перманентното състояние на криза, т.е. на преминаване от една криза в друга.
Друг е въпросът, че снижаващият се стратегически ръст на политиците доведе до това, че масово по света са на власт хора, които нямат потенциала да управляват в новата среда, с новите предизвикателства и рискове.
Бежанците: слуховете за провала на Европа са твърде преувеличени
Не съм сред фанатизираните апологети и безкритичните възхваляващи на начина, по който функционира ЕС. Аз също съм видял как той работи и съм писал скептично за него.
Но според мен има нещо цинично в това нахвърляне - как Европа се била опозорила при кризата с бежанците, как направо се провалила, как нагледно доказала своята несъстоятелност, как въобще рухнала европейската идея!
България: банката на справедливостта е завинаги фалирала
Моя бивша студентка, завършила с отличен висшето си образование и така и не успяла за 14 месеца да си намери работа, защото е постоянно измествана от връзкари, интимни приятелки, протежета и калинки, ми писа преди малко:
Казаното от Татяна Дончева за футбола - абсолютно вярно и относително невярно
"Татяна Дончева: Левски е очевадно политически зависим."
Когато мъжете-политици се правят, че не виждат очевадни истини, на сцената излизат жените. Казаното от Татяна Дончева е и абсолютно вярно, и относително невярно.
Абсолютно вярно е, защото тя назовава нещата с истинските им имена, а в този дух аз също на няколко пъти коментирам футбола. Българският футбол не е футболен, не е спортен, той е политически проблем. Една политическа клика иска точно както си организира марионетна коалиция и декоративна опозиция, да си създаде нещо такова във футбола – няколко толерирани клуба, с които да си делкат европарите и държавните финанси и няколко удобни клуба като подробности от пейзажа – за парлама, за имитация на първенство. Българският футбол има недъзи, които ще се търпят вечно, докато на власт е тази политическа клика и болестта на българския футбол се нарича ББ-ДП.
