Прочетох поредната фронтална, фрустрираща и френетична психоатака на д-р Николай Михайлов срещу протеста и протестиращите.
Вече не малко години съм живял, за да знам, че има хора всякакви с всякакви мнения и това е нормално, колкото и понякога някои от мненията на някои от тези хора да ми звучат ненормално.
Но тук става дума за една група коментатори, които постепенно от десни или поне анти-БСП позиции, направиха просто невероятно завъртане, задминаха по негативизъм спрямо протеста и протестиращите дори най-левите в БСП и сега хвърлят огън и жупел със страст и нахъсеност, фундаментализъм и фанатизъм, присъщи на левичари...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Наистина не разбирам защо е тази омраза срещу протеста и протестиращите у някои доскоро десни или поне анти-БСП коментатори
За справедливата война и почтения протест
Реших все пак да коментирам клипа с пияния университетски професор, но не защото и аз съм университетски професор, както и не защото си присвоявам моралното право да говоря истини от последна инстанция.
Споделям мнението си, защото според мен има смесване на жанровете и пресичане на контекстите, от което се получава нещо не съвсем симпатично и в известна степен симптоматично.
И отново за все същото - накъде върви България и какво се случва в нея?
Замислих се днес над думите на един уважаван от мен автор.
Не са малко мислещите хора в България, които се тревожат накъде върви България...
Все по-често чета и слушам опасения и прогнози, които наистина са доста крайни - за антидемократични, силови порядки; за рязка промяна на европейския вектор на нашата интеграция; за "пришиване" към други геополитически (в т.ч. евразийски) зони и региони и т.н.
Аз си мисля обаче, че подобни апокалиптични сценарии могат да се осъществят единствено като резултат от действия на лумпен-фашизоидни атакисти, патриотари и шовинисти, а тях дори нашето шашардисано и понякога задавящо се от безпричинна или слабопричинна злоба и покълнващи осили на ксенофобия, общество, поне според мен няма да допусне да определят неговото настояще и бъдеще. Те са повече грозни екземи по духа и тялото на обществото ни, отколкото самият негов дух и самото негово тяло.
Няма бъдеще общество, което осъжда собствените си деца, че искат да го променят
Охххх, понякога се чувствам преуморен от злобата, която се излива срещу дръзналите да са несъгласни студенти!
Кой и как само - ехидно, злостно, саркастично, злобно, осъждащо, злостно - не ги нападна, не ги обвини в платеност, талибанство, разрушителност, арогантност!
Кого обиждаме съзнателно с мръсни думи заради мръсното си подсъзнание и собствените си негодност и негодничество!?
На Консултативния съвет за национална сигурност бе премината една черта, която нормалната държава не допуска да бъде преминавана
Цял ден между и по време на лекциите мисля с тревога и недоумение, защото вчерашните обидни квалификации на вътрешния министър (и вицепремиер) по адрес на протестиращите не ми дават мира...
