Най-напред цитат от www.vsekiden.com, 15.04.2008 г.:
„Лидерът на СДС Пламен Юруков смята, че с отказа си да свика заседание на КСНС, президентът Георги Първанов нарушава закона за КСНС и поради тази причина сините народни представители започват процедура по импийчмънт на държавния глава.
За внасянето на искането в деловодството на Народното събрание са необходими минимум 60 депутатски подписа, като при обсъждането в пленарна зала искането трябва да е подкрепено от 2/3 от депутатите или 160 избраници.
По процедура, ако искането мине и в пленарна зала, то ще бъде предложено за обсъждане на Конституционния съд, от чиито компетенции е да прецени дали президентът не спазва задълженията си по закон.
ДСБ ще подкрепи СДС в инициативата за свалянето на президента Георги Първанов от властта, съобщи по-късно лидерът на ДСБ Иван Костов.”
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и идеите за импийчмънт на президента (или за гладната кокошка и просото)
Политическа криза от осма степен по скалата на Рихтер (Личи, че ви липсвам, г-н Президент)
14.04.2008 г.
От самото начало на последните буреносни скандали, разтърсили из основи нашата политическа система и подкопали изключително сериозно доверието в институциите, бях убеден, че Румен Петков ще бъде сменен. Това не е себеизтъкване със задна дата - свидетели са ми много хора. А и ситуацията не беше нещо, което изисква чак пък небивала прозоливост.
Какво ни казват данните на СИПРИ за търговията с въоръжения и техника и за военните бюджети -1 (Изводи и поуки...)
27.03.2008 г.
Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2007 г. ни дава за пореден път нови поводи за размисъл.
Според СИПРИ: за 2002-2006 г. при продажби на основните оръжия (танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, артилерийски системи, ракети, ракетни системи) за 106 543 млн. долари (цени в долари от 1990 г.) класацията е:
1. САЩ – 32 128 млн. дол.
2. Русия – 30 764 млн. дол.
3. Германия – 9 164 млн. дол.
4. Франция – 8 888 млн. дол.
5. Великобритания - 4 488 млн. дол.
...
33. България - 80 млн. дол.
Така съветвах президента: Отново за България, сигурността и президента (Eдна идея за създаване на Борд за национална сигурност)
Протичащите в момента процеси, които демонстрират нагледно какво е състоянието на повечето институции от системата ни за национална сигурност, ме връщат към една идея, родила се след наблюдения върху процесите в страната, отприщена от емоционалното преживяване след трагедията в Бяла и на фона на постоянните скандали около спецслужбите.
Споделих тази идея с президента в приведения по-долу почти изцяло (и останал без последствия) материал, предаден на 11 декември 2006 г.
Относно: Трагедията в Бяла, Спецслужбите и Досиетата и т.н.
Жестоката трагедия край Бяла и скандалите около спецслужбите и досиетата са тежък повод за размисъл и за президентската институция.
Армията направи някои хора богаташи.
Интервю с Ина Михайлова, публикувано във в-к “Дума”, 21.03.2008 год.
със заглавие “Николай Слатински: Армията направи някои хора богаташи. Свидетели сме на паралелен и непонятен процес - уволняват се професионалисти, а се купуват суперскъпи "играчки"
