Тук публикувам втора подборка от моите коментари за геополитическия проблем „Крим“, които съм направил през последните дни във Фейсбук.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Путин – тактическа победа или стратегическа загуба
Това, което виждаме сега е естествено. От едната страна са правителствата на редица държави (от Европа и САЩ, наричани за улеснение Запад), а от другата страна – Путин.
Знае се, че в кризисни ситуации демокрациите не са най-безпроблемно работещите управленски машини, те вземат решенията си по-бавно, след много обмисляне, напасване на различни интереси, колебания и съмнения дали най-логичното решение е най-вярното и дали най-разумното решение е най-правилното.
Докато Путин действа еднолично, авторитарно, без да допуска дебати, без да се вслушва в гласове, които не му казват това, което той мисли и смята да прави.
В този смисъл в краткосрочен план винаги ще се създава усещането, че Путин е с един ход напред.
След референдума в Крим: Кутията на Пандора е отворена
www.dnevnik.bg направиха подборка на мои коментари във Фейсбук за ставащото в Крим и така ме подсетиха и аз да кача на своя сайт основното, което съм споделил през последните десетина дни по тази трагична за международната и драматична за националната ни сигурност тема.
Хищни птици на антидемокрацията
Тук ще кажа нещо, което само на пръв поглед е лично.
А всъщност става дума за това – имаме ли принципи, на базата на които се изработват позиции, или оценяваме ключовите събития като публика – пристрастна, необективна, надъхана и не съвсем напълно възпитана.
Преди повече от 10 години, когато нарекох инвазията на САЩ в Ирак геостратегическа грешка и геополитическа авантюра и допринесох за това – държавният глава на страната ни да заяви пред парламента на страната ни „Аз не приемам тази война!“, редица анализатори и привърженици от дясната страна на политическия спектър ме обвиниха във всички смъртни грехове.
Тогава те бяха яростни поддръжници на „великата фраза“ на Соломон Паси отново пред парламента на страната ни:
„Ние сме ястреби на хуманизма, ястреби на демокрацията!”.
Контрареволюция на лузърите
Дългогодишен приятел от Харков (все пак там минаха 8 от моите най-хубави години на младостта – 1975-1979, 1982-1986) ме накара отново и по малко по-различен начин да се замисля над ставащото в Украйна. Той ми написа:
„Добре беше преди да реши да ни помогне, Путин да ни бе попитал дали се нуждаем от помощта му!“.
Този мой приятел е рускоговорящ, сам определено не знае дали е повече руснак или украинец.
