Стратегия Синергия Сигурност

  По-младите и особено най-младите в страната имат изкривена оптика за сегашните процеси, защото не знаят какво е еднопартийна система, не знаят какво е цялата власт да бъде в ръцете на няколко души, не знаят какво е тоталитаризъм, не знаят какво е държавата да служи за инструмент на малка върхушка.
   „Шум в системата“ днес създава и демократичната видимост, размива се картината и заради възможните дисциплиниращи мерки от ЕС, на които уповаваме и с които се самоутешаваме.

  Фирмите в един от нашите градове не се усетиха как докато воюват една с друга и с огромни усилия се опитват да правят бизнес, кога честно и почтено, кога не толкова, защото все пак оперират в нещо като джунгла, една „избрана” Фирма реши да не действа чрез пряката конкуренция с тях, ами да заложи на правилните хора в този град, които са хора на правилните хора в тази държава.

  Днес ми споделиха следното много интересно и вероятно донякъде, но само донякъде, спорно разсъждение (може да е странно, но го направи общински служител, на чието бюро има календарче-портрет на Човека-Власт – служителят ми кимна иронично, демек, трябва да храня децата си, та се правя на жив дявол и половина):
  
  Държавата вече принадлежи изцяло на едни много богати хора. Те са се разпрострели над нея и са навсякъде, във всяка дейност. Затова е абсолютно логично, че нямат нужда от партия с лява идеология като БСП, затова БСП агонизира и е въпрос на време, да отиде в небитието, да се върти около 5-6%, колкото за фон, за имитация на опозиция и многопартийност.

  Някога в 36-о Народно събрание имаше един почти светец – Васил Златаров от БДФ, виждам чрез Гугъл, че е починал през 1997 г., светла му памет!
  Той ми разказваше, че през времето, когато осъден на смърт е лежал съвсем сам в тясната килия за такива, които ще бъдат разстреляни, при всеки шум в коридора и отекващи стъпки е очаквал вратата на килията да се отвори и да го отведат за разстрел. Толкова пъти е умирал мислено, че накрая се е молил поредният шум и кънтящите в тишината стъпки да са за него, да го извеждат най-сетне, че не може да издържа. В един момент смъртта е станала по-малко страшна от страха от смъртта.
  
  Не е никак адекватно точно такъв пример да давам, но какво да се прави.
  Футболът е отражение на политиката у нас, в него се намесват низки и ниски страсти и пристрастия.

  Не заради някаква поредна полемика, а като малък нюанс, като незначителна подробност в пейзажа ще кажа, че учените, мислителите, философите отдавна предупреждаваха, че светът навлиза в ново време – на Рисковото общество, на серийно произвежданите несигурности, на превръщането на извън-редността, а-нормалността в новата във-редност, нормалност, на перманентното състояние на криза, т.е. на преминаване от една криза в друга.
  Друг е въпросът, че снижаващият се стратегически ръст на политиците доведе до това, че масово по света са на власт хора, които нямат потенциала да управляват в новата среда, с новите предизвикателства и рискове.