Нищо ново и оригинално не мога да кажа. Всичко се вписва в моя обяснителен модел. Организмът на България е болен, вътре в него има огнище на почти необратимо заболяване. Но това не е повод за тревога за народа ни. Преценявам този отказ да потърсим дълбоките причини за болестта като абсурден, като доказателство, че когато Съдбата иска един народ да се самоунищожи, тя най-напред му отнема инстинкта за самосъхранение.
Отнема го и след това вече е лесно.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Туморът на еднопартийния тоталитаризъм вече пуска метастази. Само че на нас това ни е съвсем напълно безразлично
Истината не е по средата – тя е в средата за сигурност
Заб. Този текст бе подготвен с конкретна научно-експертна цел и за да го публикувам на своя сайт, направих в него някои редакционни промени, които не влияят на съдържанието му по отношение на средата за сигурност.
Разбира се, както всичко на този сайт (това е уточнено изрично в самото начало, т.е. в заглавната страница на сайта), текстът не ангажира по никакъв начин институциите, с които съм свързан професионално. Всичко, споделено тук е само и единствено лично мнение. Не зная дали съм успявал, но винаги съм се опитвал моето мнение да е лично, в смисъл – да казва това, което мисля, без да позволявам на никого да ми внушава или нарежда какво да мисля и как да го изразявам в писмен вид.
Постепенното ни хлъзгане към еднопартийния тоталитаризъм
Така се получи, че статусите ми във Фейсбук от последните десетина дни са свързани помежду си в един накъсан и постоянно допълващ се текст, затова реших да ги събера заедно и да възстановя целостта на занимаващата ме постоянно мисъл за постепенното хлъзгане на държавата ни в еднопартийния тоталитаризъм…
1. От книгата, която чета - за гражданската активност в една от държавите в ЕС (впрочем, тема за размисъл и за панацеята електронно гласуване, за което естествено съм За):
„Взелите участие в изборите за Европейски парламент са много по-малко от изпратилите sms за определяне на победителя в едно [блудкаво] тв-шоу...“.
У нас няма нужда от науката за сигурността
Следя без ревност, а със съпричастно разбиране, породено от превръщането на социалните мрежи в една изключително демократична трапеза, как всеки от насядалите край тази трапеза съвсем равноправно и без да търпи възражения, може да си каже какво мисли, да се „изока“, да разясни популярно и да разсъждава в духа на романтичните традиции на „Чичовци“ – по международната сигурност, външната политика, историята на цивилизациите, теория на религиите и културната антропология!
Бежанската криза и посттоталитарните рефлекси на когнитивния дисонанс (с четири postscriptum-а )
Кризата с великото преселение е безпрецедентна. Тя затова е криза - заради извънредността на ситуацията и невъзможността традиционните закони, ресурси, институции и мислене да се справят в тази извънредна ситуация. Рискът бе зле управляван и сега имаме криза, ескалация на несигурността. Без да замъглявам съдържанието с трудни думи, само ще кажа, че проблемът с преселенците от проблем, засягащ сигурността (security problem) стана насъщен проблем на сигурността (securitized problem), т.е. секюритизира се.
