Статията “Формиране на българската позиция към кризата в Ирак (Съвети към президента на един секретар по националната сигурност)” е публикувана в сп. „Международни отношения”, No. 4, 2007 год., стр. 41-81.
Николай Слатински
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Формиране на българската позиция към кризата в Ирак
Ако всичко е позволено, няма Бог (Или дали post-modern society не се превръща в lost-modern society)
България върви от зле по-зле. Индикации за това – много. Една от тях е рязкото спадане на компетентността на хората, управляващи сложни системи и процеси, свързани със сигурността и модернизацията, с демократизацията и европеизацията на страната ни.
Феноменът „калинка” – символът на безпросветната глупост, издигната в ранг на управляваща персона - се възпроизвежда със страшна сила.
За извънредните ситуации и гражданската сигурност в системата за национална сигурност
Това са няколко фрагмента от статия, дадена за печат. Струва ми се, че в нея са поставени 1-2 важни проблема, които ме занимават в научен план напоследък и за които съм убеден, че трябва да бъдат развити и задълбочени.
Скъсаната язовирна стена – Поредната връхлетяла ни трагедия (Безхаберието – все същото, даже още по-зле) - 2
Днес ми се обадиха или ми писаха десетина приятели и просто хора, които са чули нещо за мен или са чели нещо от мен.
Картината със уязвимостта на страната по отношение на възможни извънредни ситуации (бедствия, аварии и катастрофи) е дори още по-драматична, отколкото си представяме.
Общо е мнението, че сега управляващите нямат КАПАЦИТЕТ да управляват гражданската ни сигурност....
“Някои изводи от природните бедствия” (Статия, публикувана на 17 юни 2005 г.)
Това е моя статия, публикувана преди близо 7 години (вж. http://old.duma.bg/2005/0605/170605/obshtestvo/ob-5.html), когато бях секретар по националната сигурност на президента.
Въпреки, че президентът Първанов никак не обичаше публичните изяви на своите сътрудници и се отнасяше много ревниво към всеки техен опит да заявят на глас собственото си мнение дори като много лично и не ангажиращо институцията, аз реших да дам за печат тази статия, защото многобройните срещи с експерти, подготвените от мен становища, анализи и предложения до президента, нямаше никаква реакция, а ние вървяхме към нови драми и трагедии, някои от които се случиха малко по-късно, а други – сега.
Изваждам статията от своя архив, за да се види още веднъж, че това, което казват професионалистите не се чува. Висшите политици наричат себе си високопарно „държавници”, вървят заслепени след своите абсурдни приоритети, поддават се на огромните си комплекси и общо-взето пет пари не дават за обикновените хора.
А именно обикновените хора плащат цялата цена за безхаберието и любителската игра на управление на властимащите. И я плащат тази цена по най-високата жизнена тарифа – с човешки животи и осакатявания, с кръв и сълзи, с домашно имущество и разбити нерви.
Прочетете поне само цитата от тази статия:
„Ако не се вземат спешни мерки, може да се случи лоша беда – да се скъса стена или бент и да има големи и дори страшни човешки и материални щети.”
