Стратегия Синергия Сигурност

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://glasove.com/article-11943.php.
  
  - Как възприехте доклада на парламентарната подкомисия за контрол на СРС във връзка с подслушването на Ваньо Танов?
  - Вероятно при по-различни обстоятелства този доклад би заслужил особено внимание. Защото е безпрецедентен, суров и дори безсърдечен спрямо властта. Даже аз самият в друга ситуация бих бил доста изненадан от него. Но в сегашната политическа драма съм по-скоро склонен да гледам скептично на доклада. Макар и да поставя сравнително точна диагноза на случилото се, той не „пипа” дълбоко вътре в самата същност на нещата. Той коментира симптомите на болестта, но не и самата болест. Нещо повече – не предписва лечение, нищо че с просто око се вижда, че констатираните симптоми изискват да се направи следващата крачка, а тя е хирургическа намеса и дори химиотерапия. В този смисъл докладът за мен е удар в празното пространство. Той е внезапна проява на смелост, от която са се уплашили самите смелчаци от мнозинството. По принцип не си падам по хора, които застават пред огледалото, правят страшни физиономии, оглеждайки се в него, и така се стряскат сами от своите си физиономии, че се изпокриват под кревата и започват неудържимо да тракат със зъби от страх.

  Напоследък станаха несъмнен хит смазващите, спиращи дъха, просто убийствени с диагнозите си за ситуацията в България анализи, базирани на културната антропология, социалната психология и идентичностната социопатия.
  Да вземем само брилянтните дисекции (направо вивисекции), проведени от Харалан Александров и Николай Михайлов със стигащо до жестокост хладнокръвие в изводите.
  Очевидно дебатът за процесите в страната ни се измества от омръзналите на всички социологически и политологическите производства на думи, целящи обслужването на партийните елити и конструирането на желани от задкулисието сценарии за развитие - към същностните изследвания, навлизащи в дълбоките води на необратимите деформации и туморните образувания в обществото ни. Включват се панически аларми и сигнални лампички, че количествените натрупвания преминават в злокачествени изменения.

  Днес рано сутринта, преди да тръгна да изпитвам мои студенти-магистри, се заслушах как по една от предпочитаните от мен телевизии обясняваха разпалено, че няма „между” в днешната ситуация – или си с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, или си със Сергей Станишев и Ахмед Доган. И ако човек е с десни убеждения, той трябва да направи този избор категорично и необратимо!
  Защото правителството на „ГЕРБ” е дясно, за разлика от правителството на Тройната коалиция, което беше ляво.
  Замислих се... Ехххххх, да можеха нещата да са толкова кристално ясни, елементарно прости и неопровержимо верни!?

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.livenews.bg/interviews/s/1613473388-Nikolay_Slatinski_Osnovna....

  
  - Г-н Слатински, от известно време се разнасят постоянно СРС-та из страната – до каква степен изнасянето на разговори между представители на изпълнителната и законодателната власт заплашва националната сигурност?
  - Аз съм си мислил много над тези въпроси като всеки български гражданин. Не е нужно дори човек да е експерт, за да оцени ситуацията. Но търся в няколко измерения вредността от случващото се.
  Най-напред това засяга националната сигурност, защото дестабилизира институциите на страната. Подобни публикации, засягащи премиера и министри, и шефове на важни агенции, замесването на името на президента не може да не дестабилизира ситуацията в страната. По принцип ние живеем от скандал в скандал, а най-опасното нещо за една демокрация е винаги да се храни със скандали, защото така се подкопава доверието на обществото въобще в демократичния процес и във властите.
  Второ измерение на кризата и на заплахата за националната сигурност аз виждам в това, че се дискредитират разузнавателните служби. Те се превръщат в обект на много сериозна критика и дори понякога омерзение сред обществото - службите като източник на подобни скандални информации; службите като неспособни да опазват тези информации.
  Трета заплаха, пряко влияеща на националната сигурност, аз виждам в това, че тези скандали подменят не само дневния ред на обществото, но подменят приоритетите на властта в обезпечаване на сигурността. Вместо да хвърлят усилия в гарантиране на стабилността на държавата, гражданите и обществото, цялата енергия отива в изясняване на междуличностни, междуинституционални отношения и цялата държавна машина работи на празен ход и безкрайно неефективно.
  Виждам и още една четвърта посока, която е заплаха за националната сигурност. Това е начинът, по който постепенно демократичните процеси се подменят с един милиционерски манталитет, с едно ченгесарско битие. Няколко пъти съм можел да кажа на студентите си, че ние всъщност претърпяхме един много тежък преход. Гражданите загубиха много жизнен стандарт и единственото, което спечелиха бяха определени човешки права и свободи. И сега, когато се посяга на тези права и свободи, когато властта управлява, подслушва, просто защото е мнителна, защото някого не харесва, защото има за някого едно на ум и всеки може да бъде подслушан и всяка деликатна информация може да изтече и нищо в националната сигурност не е свято – и генерали, и пр., хора газят с ботуши по оголените нерви на националната сигурност, какво остава с демокрацията. Какъв е въпросът? Защо ги ручахме жабетата, за да получим подобна милиционерско-ченгесраска форма на управление?

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://frognews.bg/news_30711/N_Slatinski_Tanov_sajaliava_za_istinite_ko....
  В това интервю някои мои тези и идеи за съкратени (главно заради намаляване на обема на интервюто) или не са отразени по начин, който да ги прави по-ясни и по-логични. Но не бих желал сега да се обяснявам какво съм искал да кажа. Още повече, че много скоро ще кача на този сайт и в моя профил във Facebook един текст, който за мен е много принципен и важен, където всичко, което съм искал да споделя и в това интервю ще бъде написано така, както намирам за най-добре. Ето защо тук съм „пипнал” редакционно текста само на няколко места, където казаното от мен не е предадено точно и е излязло нещо съвсем друго или в известна степен неразбираемо.