Признавам, че нещо напоследък не разбирам.
Чета редица анализи на политолози, подкрепящи реформаторството и реформаторите. И все по-често се натъквам на оправдателни разсъждения – какво да правят, като няма обществена подкрепа, няма гражданско общество, няма масов натиск по площадите, няма стохилядни, едномилионни вълнения и даже бунтове. Народът спи.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Прекрасно знам какво е обществото ни, но все пак категорично не приемам политиците да се оправдават с него
За нечистите пари, хотела на президентския син и моя отказ да коментирам този случай
Не, колкото и да искат журналистите да си кажа мнението за хотела на сина на президента Първанов, не виждам смисъл да го направя. И упорито отказвам всякакви покани и подкани за интервюта...
Първо, нямам съмнение, че призракът на провала и пропилените възможности, на користолюбието и сребролюбието на бившия държавен глава ще вървят след мен – без значение, че отказах да бъда при него през втория мандат, без значение какво съм го съветвал, как съм го съветвал, дали съм искал да бъде по-добре на националната ни сигурност чрез работата ми за държавния глава, дали съм се опитал с книгите си „На вниманието на г-н Президента, 2002-2006“ и „Ирак, така съветвах президента“ плюс съответната рубрика „Така съветвах президента“ да хвърля повече светлина върху пълната непрозрачност на похватите на тогавашния президент. С всеки нов спазарен и позорен хотел ще пада сянка и върху моята дейност, ще се напомня за работата ми като секретар по националната сигурност на президента Първанов не като качество и експертиза, а като петно в моята биография.
До пълното ни огерберяване
Не мога да не приведа мейла на мой Фейсбук-приятел (той даде съгласието си да го цитирам, но каза, че е „почти“ държавен служител и не иска да споменавам името му):
„Всички партии у нас, с изключение на ГЕРБ, неизменно губят електорат и рано или късно подкрепата за тях пада. Не броя ДПС, защото това не е партия. ДПС е проказа, паразитираща върху нормални клетки. Както отровната гъба, която никне върху нормална почва. Някой тук бил написал, че ДПС е като числото Пи. По-скоро то е като числото Нула. Защото всичко, което се умножи по ДПС, рано или късно става равно на Нула…
Да внимаваме, докато не е станало непоправимо и необратимо късно
Заобиколен от изключителни книги - художествена литература и наука, постоянно мисля, че на мен най-малко ми прилича отново и отново да пиша за футбол - на мач не съм ходил от 100 години, а повече от 10 минути по телевизора не издържам дори на знаменателни международни мачове, защото ми е жал за времето - не ми остава много време за стойностни неща, за да го пилея за ритнитопковщина, дори от световно качество.
Но пиша пак и пак за българския футбол, защото тук не става дума за футбол, а за политика. Става дума за нещо адски опасно и грозно.
Едноличното управление след 25 години се заменя с двулично, т.е. двуличностно
Журналистически, спортни, бизнес-, финансови и подобни разнопосочни страсти пречат да се види главното в картината и не позволяват на хората да прозрат какво се случва и да надраснат личните си, групови, спортни, регионални, политически и др. страсти и пристрастия – за да дадат отпор на случващото се у нас.
Отново да го обясня:
