Всичко, което написах през последните месеци за грубата грешка на правителството, премиера, външния министър и президента да лобират за една абсолютно безнадеждна кауза "Бокова" се случи. А аз изобщо не съм нито най-прозорливият, нито най-информираният.
Това бе тотално неизбираема кандидатура, защото a priori не можеше да прескочи фаталното вето ("голямото вето") на поне две от страните, имащи това право, нито можеше да събере поне 9 гласа от 15, дори двете велики сили да се бяха въздържали от гласуване (т.е. "малкото вето").
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Воденичният камък Бокова
България над всичко, а те – над България
Не зная как е при другите, но аз като чуя или прочета как някой политик или даже партия изпише на гърдите си, на гърба на фланелката си, на ФБ-стената си или като мото на дейността си "България над всичко!" и ми замирисва на такова грубо лицемерие, че не мога да си позволя лукса да мисля нещо хубаво нито за дадения политик, нито за въпросната партия...
- Не само защото това си е заемка от едно далечно юбер алес...
Ето той – това е ББ!
Простонародната харизма (моделът „Тато” – един от нас, но на власт), неистовата страст на нашия народ да му разказват приказки с много страхове, но с щастлива развръзка, както и неговата, на народа ни, потребност от Войвода-закрилник, от Индже, от внезапно преродилият се за нов живот кърджалия-даалия – всичкото това не престава да ме удивлява.
Огласените ДС-кадри – кадърни, несъмнено, ала все пак негласни агенти за влияние на друга държава
Мой приятел малко нервно и много огорчено коментира:
„Ето – и днес едни хора се възхищават колко знаещ, умен, кадърен, способен бил един огласен ДС-кадър, негласен агент за влияние на чуждо разузнаване... Ами в това няма никакво противоречие – като правило за агенти за влияние вътре в страната ни се набираха от външни разузнавания именно такива – знаещи, кадърни, умни, талантливи!
Уморихме се от България...
Един мой приятел тези дни въздъхна: "Уморих се от България!".
А друг мой приятел, сблъскал се със зловещата действителност на нашата здравна система тези дни ми сподели разни неща за сблъсъка си със здравната система. На гърба си е изпитал това, което преди повече от 10 години бях писал в един анализ до президента Първанов (който бе социален президент на думи, а на дело през целия си първи мандат, докато аз бях там, нямаше секретари по здравеопазването и по образованието, но пък имаше трима секретари по външната политика, един по националната отбрана, един по военната сигурност и един по националната сигурност, плюс пиари, плюс скучаещи аналитици и тичащи си по нещо свое икономически халееви комети; ето защо в конкретния случай за здравеопазването му бях писал аз - така или иначе тогава национална сигурност в администрацията му бе това, с което никой друг не иска да се занимава и трябва, следователно, да се занимава секретарят по националната сигурност):
