Тук искам да хвърля светлина върху разрешаването на една драма, в която по подобие на случая с медицинските сестри бяха замесени българи, хвърлени в мрачен затвор, сетне щастливо спасени, без обаче обществото ни да знае точно как стана това, кой има главната заслуга за благополучния завършек и какво всъщност направи по случая българската държава.
Разбира се, трагедията в Либия далеч надхвърля по сила и продължителност случая в Дубай, но въпреки това – струва си да се знае всичко и за този случай. Убеден съм, че анализът на това печално събитие с благополучен край си заслужава, защото в него има много поуки за нас – като институции, общество и народ.
Отдавна се каня да разкажа за драмата в Дубай, но конкретен тласък ми даде, колкото и странно да звучи това, една епохална идея със съавтор министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Така съветвах президента: Забравената драма „Дубай” (Или моята истина за нейното разрешаване)
За изборите в Сандански (И не е ли плачът на големите партии Смешен плач)
11.06.2008 г.
Какво днес вижда нормалният, работещ, борещ се и оцеляващ - не поради, а въпреки случващото се в страната ни - човек? Нека го чуем, нека се вслушаме в думите му, в анализа му, в протестите му.
Ето правдивата оценка и разбираемото тълкуване на актуалната ситуация. И макар изказът да е малко нервен и не малко краен, то е защото има основание, защото е поглед от ръба на поносимостта, на предела на издръжливостта. И защото от субект на процесите, нормалният човек е превърнат в техен обект, а от цел на промените, той е осъден да бъде тяхно средство...:
Така съветвах президента: Сделките с имоти в Министерството на отбраната
Има нещо откровено цинично – като насъщна характеристика на българския политически елит – във всеобщата почуда и суета, с която депутати и министри (бивши, настоящи и бъдещи) реагират на двата варианта на доклада на Сметната палата за сделките с имоти в МО
Ето някои от изводите (на базата на информацията за ставащото в МО), които съм си направил като експерт, следящ и анализиращ процесите в системата за сигурност, и като секретар на президента по националната сигурност през 2002-2006 г.
“Станишев даде ЦСКА на ДАНС” (Съобщение, което си заслужава коментара)
06.06.2008 г.
Най-напред текст от www.vsekiden.com, 5 юни: “Във връзка със ситуацията в професионалния футболен клуб ЦСКА, министър-председателят Сергей Станишев възложи днес на Държавната агенция „Национална сигурност” да извърши пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА и взаимоотношенията по повод собствеността между ФК ЦСКА и ПФК ЦСКА.”
Това съобщение би трябвало да предизвика най-малкото смесени чувства у всеки един сравнително разумен и що-годе компетентен човек.
Избирането на Георги Петканов за конституционен съдия (Като пореден повод за разсъждения на глас)
04.06.2008 г.
Днес, 4 юни 2008 година Георги Петканов бе избран за конституционен съдия.
Нищо и никакъв като значение факт – на фона на скандала “ЦСКА” - поредният международно отекнал български позор, забъркан от българи и породен от неистовата ни българо-българска вражда.
Трябваше тук да добавя – и на фона на безпрецедентното нарастване на цените на абсолютно всичко у нас, но се спрях, защото току-що премиерът ни успокои, че инфлация няма, а и да има, тя бележи тенденция на устойчиво понижение.
Ала за мен си остава странно за коя държава говори премиерът, защото в моята държава подобна тенденция няма.
Може би той има пред вид Другата България – на Богатите, на Крепителите на Статуквото, на Спечелилите от Прехода. Сигурно в нея няма инфлация – съдейки по устойчивите цени на яхтите, “БМВ”-тата, диаментените огърлици и супермодерните ловни оръжия.
Избирането на Георги Петканов за конституционен съдия все пак е в състояние да породи известни разсъждения, та дори и твърде банални и чужди за дневния ред на елита.
