Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Управлението на риска - част от стратегическия мениджмънт на държавата и компанията (Презентация)

  Това е презентация, представена на семинар по управление на риска, състоял се неотдавна в София

  ► Слайд 1
  Управлението на риска - част от стратегическия мениджмънт на държавата и компанията
  Доц. д-р Николай Слатински
  nikslat@gmail.com
  www.nslatinski.org
  Facebook: Nikolay Slatinski
  Skype: nslatinski
  

5 стъпки за изход от кризата в управлението на България (Полезните ходове на Бойко Борисов при очевидния му провал като премиер)

  Дори за най-отявлените, най-отворените, най-отчаяните и най-отвеяните фенове на Бойко Борисов вече стана безпощадно ясно, че той не може да управлява кораба на паянтовата българска държавица в бурните води на световната финансова криза, международното положение, зловредната дейност на опозицията, тоталния саботаж на съдебната система и непризнателния български народ.
  Аз обаче изобщо не споделям твърдата убеденост на мои разумни, умни и мислещи приятели, че Бойко Борисов ще се сгромоляса и ще потъне като изчезналия легендарен остров Атлантида - „само за един ден и една нощ”.

Интервю за Мария Дерменджиева, вестник „Гласове”, 24.09.2010 г.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://glasove.com/article-9974.php.

  - Говорехте веднага след изборите, че настъпва период на борба между два процеса – процеса на консолидиране на статуквото и процеса на неизбежната промяна. Как се разви дотук тази борба?
  - Тогава моята прогноза се базираше основно на екстраполация на процесите – наблюдавах какво се случва, анализирах тези, които идват на власт и правех своите изводи. Днес мога да кажа, че като тенденция, като количествено измерение на очакваното, аз съм се оказал прав. За жалост, изводите ми не са съвсем точни откъм качествената им страна. Защото борбата между указаните два процеса просто не се състоя! Съвсем неочаквано или не съвсем очаквано прОмяната се оказа прЕмяна. Статуквото удържа категорична победа, то се превърна в неподлежаща на обжалване присъда. И обществото, получило тази присъда, започна да я „излежава”. То се кротна, спотаи се, примири се.

Интервю за Лилия Томова, вестник „Дума”, 17.09.2010 г.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://www.duma.bg/duma/node/4716

  - В петък е насрочено заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), очаквате ли да се разберат като мъже и българи участниците в него, г-н Слатински? Питам ви като член на Научната комисия по национална сигурност и военни науки към ВАК при МС.
  - Е, много сложно ме представяте. Ще говоря като простосмъртен експерт по национална сигурност. По закон КСНС заседава задължително четири пъти всяка година, но нека си призная - докато бях секретар на този висш съвещателен орган, не успях, заедно с колегите, да убедим президента да го постави на достойното му място. Съветът би работил, ако сред политическия елит има нагласа да се постига съгласие за водещите приоритети на държавата. А когато елитът не е дорасъл до тези разбирания, съвещателният орган е почти обречен на парализа. Нали не може да се събираш, просто "за да се разбереш, че няма да се разбереш"?

Вървим към демократична по форма и авторитарна по съдържание държава (Ние всички подценяваме Бойко Борисов!)

  От горчив личен опит знам колко неизгодно и понякога рисковано е да се критикуват управляващите, които да са те.
  Особено, когато, както е при мен, цялата дейност на човека по един или друг начин е свързана със и „вързана” за структурите на управление – напр. лекции в държавни и частни университети (да, и в частни! – там всичко зависи от ректора, от това дали е демократ или откровен тоталитарчик в демократична премяна); или работа по проекти, чиито ключови думи са Сигурност, Риск, Криза, Контрол.

Експорт на съдържанието