Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Не е вярно, че СДС загина днес. Това стана много по-рано. За жалост...

Като един от създателите на СДС в Перник, не съм безразличен към случващото се в момента с остатъците на СДС. Но не споделям тезата, че точно днес и тъкмо сега СДС бил убит!

Краят на СДС дойде още преди време и поне поради четири причини:

(1) Изчерпването на неговата, на СДС политическа мисия, визия и роля.;
(2) Осъществяването на радикални промени в страната, от които спечели тънка олигархическа прослойка с корени във върхушката на БКП и ДС и отчасти с корени в най-бруталния престъпен свят;
(3) Легитимирането в продължение на 3 години от СДС в парламента на формално демократичния и неформално репресивен, милиционерски, слабо компетентен и зле образован режим на "ГЕРБ" като дясна алтернатива; и
(4) липсата на нова кауза.

Ставащото тези дни е просто финална фаза на процеса на загниване на тленните останки на една обслужваща властта и себе си групичка за лични, частни и корпоративни интереси, паразитираща върху носталгията по великата синя идея...

Десет повърхностни разсъждения за лекцията на президента по проблеми на националната сигурност... (Повече не бих я коментирал)

  Порових се из сайта на президента, за да видя вчерашната му лекция по проблемите на националната сигурност.
  Няма да правя анализ на лекцията, защото не анализирам лекции:
  -- без които държавата и системата могат;
  -- след които възниква питането: Е, и?;
  -- които са механичен сбор от текстове, написани от ведомства и компилирани трескаво от нарочен за целта президентски съветник;
  -- от които виждам, че отговорникът по написването чете присвоителски чужди публикации, вкл. мои, но вместо коректно да цитира (дори без позоваване!) взаимстваните текстове, хвърля огромни усилия да ги влоши, за да не личи откъде ги е преписал......

Интервю за komentator.bg.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: www.komentator.bg.
  
  Във всяка държава, в която има голяма общност от хора, изповядващи исляма, съществува риск от поява на радикален ислям. Радикалният ислям е много силно адаптивен и се разпространява по тези мюсюлмански островчета. Но това че има риск, не означава, че вече има непосредствено реализирала се опасност.
  РИСКЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ УПРАВЛЯВАН.
  От тази гледна точка не може да се говори, че България е сред най-застрашените от радикален ислям държави от евроатлантическото пространство.

Интервю за Сима Владимирова, вестник „168 часа”.

Това е пълният текст (без редакционните съкращения) на моето интервю, взето от журналистката Сима Владимирова и излязло в днешния брой на вестник „168 часа”, 20-26.11.2012 г..

Въпрос: Случаят в Коиловци какво показа и какви изводи могат да се направят за българските служби?
Отговор: Властта се показа за пореден път безпомощно пиле в калчища. Ситуацията бе разчетена от обществото като абсурдна и то я иронизира със смях през сълзи: Трябва сами да си се погрижим за сигурността – в индивидуален и групов порядък! Не можеше да не си помислим така като общество, след серията от пробиви в системата ни за национална сигурност – при кризите, бедствията и авариите; в надвиването на обикновената престъпност, която преживява бум; в „пречупването на гръбнака” на организираната престъпност, която бележи ръст; в противодействието на тероризма – вж. атентата в Сарафово...

В никакъв случай не мога да приема това, което направи президентът Плевнелиев при клетвата на Венета Марковска

  Някога, през пролетта на 1991 г., в един хотел насред Лос Анджелис, влязохме в силно политизиран спор с една депутатка от БСП. В един момент, тя ме засегна с лоша дума по адрес на СДС и аз й отговорих по начин, който я обиди като жена.
  Тогава Кирил Маричков ми каза приятелски - можем да спориш за политика яростно, но никога не бива да забравяш, че другият има достойнство, а ако е жена - трябва да помниш, че си преди всичко и винаги кавалер, човек, мъж, а после и то само за известно време политик, депутат, партиец!
  Тази случка изплува в съзнанието ми, след като прочетох какво се е случило днес при заклеването на конституционните съдии.
  Изпитах огромно чувство на срам от станалото!

Експорт на съдържанието