Ние, българите, обичаме да се изживяваме като жертви. Лесно се оправдаваме, че животът ни е адски тежък, затова понякога сме груби, отчаяни, огъващи се и хленчещи.
Само че тук (а и в днешния свят като цяло) вече не е в сила хегелианската (в нашето деформирано от исторически материализъм съзнание - марксистко-ленинската) причинно-следствена връзка, при която има ясна Причина и ясно Следствие, породено от тази Причина.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Притъпяването на нашите демократични сетива
Възмездието за авантюристичната политика на Путин е неизбежно
За съжаление, сбъдват се моите (и по-важното – не само моите) прогнози за катастрофичен срив на руската рубла в частност и руската икономика като цяло.
рублата падна до смятаната съвсем доскоро апокалиптична стойност – 60 рубли за долар. Само преди десетина дни руски експерти говореха с тревога, че ако бъде достигната подобна стойност, то до втория, след 1998 г. дефолт (фалит) на Русия е една ръка разстояние – „рукой подать“.
Лично мнение за първия национален консенсус
Отново и отново ще кажа (защото човек днес трябва да се оправдава постоянно или както казва един мой пернишки приятел - "така е при демокрацията"), че съм отлично информиран - и поради естеството на работата си и заради позициите, на които съм бил - за проблемите с престъпността, с асоциалното поведение и деградацията, ширещи се сред голяма част от ромите.
В същото време ще кажа, че достатъчно добре познавам обществото си и нямам излишни илюзии за демократичността му. Тя е инструментална, практична, келепирна - или докато ни изнася, или за да заклеймим политическия опонент, или за да минем за прогресивни, или за да си я закачим като нагръден знак за себеуважение.
Наистина няма смисъл да се надвикваш с общество, с което не си съгласен
За сетен път се убеждавам, че решението ми да не участвам повече в никакви медии, да не давам интервюта, да не пиша статии и да не правя експертни оценки, а да си казвам мнението на моя сайт и в социалната мрежа Фейсбук, е правилно.
-- Първо, защото политическите позиции и ходове изобщо не се нуждаят от смислени дискусии и сериозен анализ. Те се вземат от теснопартийни или лично-користно мотивирани съображения.
Затова участието на хора с някакъв публичен авторитет, с усилия да мислят аналитично и експертно, само легитимират подобни позиции и ходове като резултат, виждате ли, от и след обществен дебат.
За министъра-демократ и циганите: да лекуваш проказа с чума
България има много сериозни проблеми, пряко въздействащи на националната сигурност и един от тях е демографската ни криза, усложнявана изключително много от т.нар. ромски проблем.
Знам отлично и за съществуването на тежка и рецидивна престъпност сред част от ромите (ще уточня, че поради стечение на обстоятелствата съм наясно почти до детайли и за бедите на лекарите от "Бърза помощ"..).
По тези тежки, критично важни и болезнени проблеми съм писал отдавна - в главата "Демографска криза или демографска катастрофа – или как кризата става катастрофа" от книгата ми "Националната сигурност - аспекти, анализи, алтернативи" от 2004 г., както и в статията "Националната сигурност и демографските проблеми на България" излязла в сп. "Международни отношения" през 2006 г.
