Това е моя статия, публикувана преди близо 7 години (вж. http://old.duma.bg/2005/0605/170605/obshtestvo/ob-5.html), когато бях секретар по националната сигурност на президента.
Въпреки, че президентът Първанов никак не обичаше публичните изяви на своите сътрудници и се отнасяше много ревниво към всеки техен опит да заявят на глас собственото си мнение дори като много лично и не ангажиращо институцията, аз реших да дам за печат тази статия, защото многобройните срещи с експерти, подготвените от мен становища, анализи и предложения до президента, нямаше никаква реакция, а ние вървяхме към нови драми и трагедии, някои от които се случиха малко по-късно, а други – сега.
Изваждам статията от своя архив, за да се види още веднъж, че това, което казват професионалистите не се чува. Висшите политици наричат себе си високопарно „държавници”, вървят заслепени след своите абсурдни приоритети, поддават се на огромните си комплекси и общо-взето пет пари не дават за обикновените хора.
А именно обикновените хора плащат цялата цена за безхаберието и любителската игра на управление на властимащите. И я плащат тази цена по най-високата жизнена тарифа – с човешки животи и осакатявания, с кръв и сълзи, с домашно имущество и разбити нерви.
Прочетете поне само цитата от тази статия:
„Ако не се вземат спешни мерки, може да се случи лоша беда – да се скъса стена или бент и да има големи и дори страшни човешки и материални щети.”
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
“Някои изводи от природните бедствия” (Статия, публикувана на 17 юни 2005 г.)
Скъсаната язовирна стена – поредната връхлетяла ни трагедия (Безхаберието – все същото, даже още по-зле)
Трагедията, връхлетяла страната ни е пореден повод да се замислим над това - как постепенно и съвсем очевидно си изпускаме държавата, превръщаме се в неуправляема коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди.
Многократно (това може да се види от мои публикации през тези две години) съм писал с тревога, че едно от най-големите престъпления на сегашната власт е съсипването и унищожаването на "Гражданска защита", изпразнена от съдържание и натикана МВР под управлението на Пожарната и пожарникарното мислене (нямам нищо против себеотрацианието на редовите пожарникари).
Да добавя ли отменянето на Закона за управление при кризи... Точно във времето, когато на преден план излизат кризите, извънредните ситуации, рисковите фактори, които превръщат а-нормалността и не-нормалността в нова нормалност, в съпътстващо ни ежедневие, в качествено различно и толкова трудно за адаптиране към него битие.
Моето гневно мнение за Виваком (Абсолютно грабителско общество стана нашето)
Един Хамлетов въпрос ме измъчваше тези дни:
Дали аз съм единственият българин, който смята, че Vivacom са компания, в най-лошия смисъл на думата социалистическа по свръхниско качество на обслужването и в най-противния смисъл на понятието капиталистическа по свръхвисоко преследване на печалбата?
Моето мнение за досегашното поведение на съпругата на новия президент (И защо това поведение ми е симпатично)
Да кажа и тук своето мнение за съпругата на новия президент, което съм споделял вече в различни коментари във Фейсбук:
На мен ми е любопитно какво пише тя за някои лидери на "ГЕРБ", но само любопитно и не повече от това - всеки има правото да мисли, вкл. да мисли като мен... :))) Шегичка!
По-важното е обаче какво тя прави. И тук нейното поведение ми е не просто любопитно, а и симпатично!
За първата реч на новия президент (Впечатление след първия прочит)
Прочетох речта на новия президент. В известна степен съм изненадан, тя надхвърли силно скептичните ми очаквания.
Разбира се, можеше да бъде наполовина по-кратка, за да не се разводнява излишно. Би могло да се спори дали институцията има правомощия да реализира амбициозните намерения. Жалко, че като досегашния президент и този мисли за България затворено, клаустрофобно - в рамките на нейните граници и не забелязва 1 милион българи зад граница. В сферата на сигурността, отбраната и външната политика имаше и повърхностни думи, и баналности, че дори дилетантство.
