Докато най-спокойно съм си чел тази сутрин лекциите за Русия и глобалната сигурност, у нас се се случило събитие с дългосрочни отзвуци и отзиви.
Генерал Никола Колев, началник на кабинета на президента е дал в „Коритаров Live” изключително - как да го кажа по-акуратно – „специфично” интервю...
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Интервю с елементи на уникалност (или Виж кой говори!)
„Педераст скапан!” (За простотията и надеждата)
Рано сутрин. 6 и 15. Имам лекции и за да стигна навреме, вместо нормалните за един нормален град 40-50 минути дотам, аз трябва да заделя поне още толкова.
Но ужасното състояние на градския транспорт не е първа грижа за столичния кмет. Той е зает с далеч по-важни неща. Например - да си прави из страната партия. При това за европейско развитие. Или да се снима с фрау Меркел...
„Така е при демокрацията...” (Ако това изобщо е демокрация...)
”Така е при демокрацията...” – това обичаше да казва в средата на 90-те (с дълбока горчивина от новата действителност) мой приятел, с когото заедно изграждахме СДС в Перник през 1989-1990 год. и правехме първите опити да събудим перничани, да им вдъхнем смелост и отговорност – тогава, в онези не съвсем безопасни дни.
”Така е при демокрацията...” – същото си го казах днес, когато научих, че Огнян Стефанов е в почти безнадеждно състояние в реанимация, с множество счупвания на двете ръце и на двата крака, с опасен мозъчен кръвоизлив, със застрашителна загуба на кръв и с начупен гръбнак.
Спомени от бъдещето (Дошли от миналото)
В света на книгите има редица сериозни или просто притегателни теми, които се конкурират с експонентно нарастващата научна и със стойностната художествена литература - за вниманието и времето ми.
Да вземем само изследванията за „допотопни” цивилизации (напр. Атлантида), предшестващи нашата цивилизация; или за древния свят на Египет и Месопотамия; или за алтернативните пътища, по които би могло да се развие (и дори се е развило) християнството, в това число за странния и вълнуващ свят на гностиците. Както, разбира се и за богомилството – зародилото се по българските земи явление, което е един от най-забележителните наши приноси в човешката история, философия, религия и култура (почти колкото славянската азбука, а може би - като глобално въздействие - и по-значимо от нея?!).
Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение) - 2
Вече няма никакво съмнение, че решението за моето уволнение от Варненския свободен университет (ВСУ) е взето еднолично (и внезапно) от ректора Анна Недялкова.
И понеже тя разполага с пълната и неограничена власт във ВСУ, дори някой човек или група хора, работещи там, да поискат аз да бъда уволнен, ако тя не е съгласна, няма сила, която да я накара да го направи. Впрочем, притеснението за хляба днес е толкова силно навсякъде, че е много лесно да си обясним защо при твърдата ръка и здравата захапка, при решимостта и безкомпромисността, с която г-жа Анна Недялкова управлява ВСУ, практически всички служители на ВСУ в една или друга степен се страхуват от нея.
