Когато даден политик твърди, че при това правителство страната е силно стабилизирана, аз допускам поне пет неща:
1. Той знае много повече от мен за актуалната ситуация, защото разполага с много повече актуална информация за ситуацията.
2. Той прави пропаганда с определена корист, въпреки че е наясно, че това, което говори не изглежда съвсем така или изглежда не съвсем така.
3. Той живее в друга реалност, в друга България и там това, за което говори наистина се случва.
4. Той живее в същата реалност, разполага със същата информация, но прави коренно различни изводи.
5. Той говори за стабилизация, от която печели не обществото, т.е. 90% от българите, а горните 10%, т.е. 1% на свръхбогатите и 9% на много богатите - олигархията и печелещите от съжителството с нея и обслужването й.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За силната стабилизация и слабата ми убеденост в нея
Няколко разсъждения за Путин и новия му стратегически курс
Тази статия:
„Изолирана Русия е Русия - втора ръка“, публикувана в Клуб „Z“
http://www.clubz.bg/14242-izolirana_rusiq_e_rusiq___vtora_ryka
си заслужава да се прочете, макар и да робува на някои клишета и да страда от някои клишета на съветолозите/кремлинолозите.
Важното е да започнем и ние, в България, нашето обществено мнение да знае, че завземането на Крим не е емоционална импровизация в отговор на съкровеното желание на населението на полуострова, внезапно след 70 години решило да се върне в пазвите, по-скоро към полите на майката-родина. Нито е силов оотговор на събитията на Майдана.
Нищо повече от лично мнение
Преди време един мой университетски колега и известен български учен (не е вече между живите, затова не му споменавам името) ми казваше следното:
Всезнайкото има мнение по всички въпроси от международните отношения и националната сигурност, а експертът – само по тези, които разбира.
Постоянно ме притискат, даже го изкарват като едва ли не мой морален дълг, да се изказвам по всяка тема – и от медиите ми звънят, и на личната поща ме атакуват, и като ми разпознаят физиономията на улицата ми говорят настоятелно (казано шеговито, има полза човек отдавна да не е вече в политиката – в институциите, службите на общината и отделни граждани се досещат, „че са ме давали по телевизора”, но вече са позабравили как беше – дали трябваше да ме мразят или не, затова се отнасят някак уважително, като към човек от голямото добр’утро, нали „случайни хора по телевизора не ги дават” :) ).
Пост-социалистическа едра шарка
Този, който иска да прочете нещо повече от Кой?-вестници, нека надзърне в сайта на "Дневник". Там им два много силни текста на Теодора Димова и Евгений Дайнов като реакции на трагедията в Париж.
По своята същност тези два текста [като че ли] са коренно различни и отстояват противоположни тези. Но според мен те в нещо много дълбоко и истински ценно си приличат - това са два абсолютно европейски анализа!
Аз съвсем убедено и разтревожено смятам, че у нас протича изключително опасен процес на крайно отрицание, на осъждане, охулване и омраза към Европа. Този процес е като пост-социалистическа едра шарка - болест, която инфектира все повече хора у нас, а носи в себе си опасността от летален изход или нанасяне на уродливи петна по лицето на обществото ни. Отричайки се от европейската идентичност ние можем да загубим и националната си идентичност, която в своята дълбока същност е европейска.
Държавата ни – паянтова, скрибуцаща селска каруца
Тези дни няколко приятели пием кафе и разговорите ни са все около политиката. Както се шегува един от тези мои приятели – от възрастта ще да е, затова другите теми постепенно отпадат и остава само политиката.
Опитвам се да разсъждавам, че щом 25 години все сме последни и все по-последни ставаме в Европа, то очевидно не е защото непрекъснато ни управляват негодни или негодници, несъмнено има и по-дълбоки системни и ценностни причини...
