Стратегия Синергия Сигурност

  Порових се из сайта на президента, за да видя вчерашната му лекция по проблемите на националната сигурност.
  Няма да правя анализ на лекцията, защото не анализирам лекции:
  -- без които държавата и системата могат;
  -- след които възниква питането: Е, и?;
  -- които са механичен сбор от текстове, написани от ведомства и компилирани трескаво от нарочен за целта президентски съветник;
  -- от които виждам, че отговорникът по написването чете присвоителски чужди публикации, вкл. мои, но вместо коректно да цитира (дори без позоваване!) взаимстваните текстове, хвърля огромни усилия да ги влоши, за да не личи откъде ги е преписал......

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: www.komentator.bg.
  
  Във всяка държава, в която има голяма общност от хора, изповядващи исляма, съществува риск от поява на радикален ислям. Радикалният ислям е много силно адаптивен и се разпространява по тези мюсюлмански островчета. Но това че има риск, не означава, че вече има непосредствено реализирала се опасност.
  РИСКЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ УПРАВЛЯВАН.
  От тази гледна точка не може да се говори, че България е сред най-застрашените от радикален ислям държави от евроатлантическото пространство.

Това е пълният текст (без редакционните съкращения) на моето интервю, взето от журналистката Сима Владимирова и излязло в днешния брой на вестник „168 часа”, 20-26.11.2012 г..

Въпрос: Случаят в Коиловци какво показа и какви изводи могат да се направят за българските служби?
Отговор: Властта се показа за пореден път безпомощно пиле в калчища. Ситуацията бе разчетена от обществото като абсурдна и то я иронизира със смях през сълзи: Трябва сами да си се погрижим за сигурността – в индивидуален и групов порядък! Не можеше да не си помислим така като общество, след серията от пробиви в системата ни за национална сигурност – при кризите, бедствията и авариите; в надвиването на обикновената престъпност, която преживява бум; в „пречупването на гръбнака” на организираната престъпност, която бележи ръст; в противодействието на тероризма – вж. атентата в Сарафово...

  Някога, през пролетта на 1991 г., в един хотел насред Лос Анджелис, влязохме в силно политизиран спор с една депутатка от БСП. В един момент, тя ме засегна с лоша дума по адрес на СДС и аз й отговорих по начин, който я обиди като жена.
  Тогава Кирил Маричков ми каза приятелски - можем да спориш за политика яростно, но никога не бива да забравяш, че другият има достойнство, а ако е жена - трябва да помниш, че си преди всичко и винаги кавалер, човек, мъж, а после и то само за известно време политик, депутат, партиец!
  Тази случка изплува в съзнанието ми, след като прочетох какво се е случило днес при заклеването на конституционните съдии.
  Изпитах огромно чувство на срам от станалото!

  Стигащото до цинизъм драпане на Венета Марковска и на всякакви знайни и незнайни юристи, близки до властта - вече 2 десетилетия подред! - да бъдат конституционни съдии, може да бъде и полезно за обществото.
  Защото би могло да помогне на обществото да се взре в Конституционния съд и да си даде сметка колко изкуствена, паразитна, изхабена и ненужна е тази институция.
  И това е мое мнение не от днес и не е от вчера!