Чета и не вярвам на очите си. Слушам и не вярвам на ушите си. Не мога да проумея: каква е тази възторжена лекота, тази патетична приповдигнатост, тази екзалтирана възбуденост, тази алцхаймерска надъханост у войнстващи наши русофили и туркофоби (някак случайно, като чисто и просто съвпадение и еврофоби, ЕС-фоби, НАТО-фоби, американофоби, но това са думи от друга песен) –
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Хибридната война на разрушителите на доброто и работещото все още у нас
Тук съм привел някои мои коментари във Фейсбук, посветени на един процес, наблюдаван съвсем близо от мен – процес на разрушаване на една полезна и работеща институция.
По принцип въпросът не е само и единствено за конкретната институция – там рушенето е набрало ход и навлиза в стадия на необратимост.
Въпросът е по-общ и принципен. Само отговорът на този въпрос може да ни даде поне бегла представа какво се случва в момента в България и защо то се случва....
Капитулация пред Мрежата-победител
Не точно днес, а постепенно, разбира се, съвсем бавно и полека, стигнах до извода, че битката е загубена окончателно и безвъзвратно.
България капитулира. Или поне моята България, тази, заради която някога се включих в политиката и хвърлих много години и нерви, направих немалко грешки и изводи – капитулира.
Не звучи оптимистично, но такава е истината за мен и според мен.
Когато ни спуснаха по радиото и възвестиха по телевизията свободата да започнем преход към демокрация, в държавата бяха плъзнали, бяха я опаковали и впримчили две Мрежи. Едната Мрежа бе на БКП, другата – на ДС.
Единакът и глутницата
Фейсбук-залп: Момчето си отива!
А може би отново желаното се приема за действително.
Нали Талмудът казва – ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние…
Има няколко Но, поне както си мисля аз.
Дирижабъл в свободно падане
Властта, особено тази власт, управлява без каквато и да било стратегия. Тя действа ситуативно, „отиграва“ проблемите, имитира управление, симулира наличието на някакви идеи и се опитва да внушава чрез пропаганда, че нещо прави. Всъщност, тя се опитва да обясни, че макар и да не прави нищо, го прави добре.
Подобно „управление“ като номер минава у нас. Малко харизма, малко медийно промиване на общественото съзнание, малко еврофондове и много взети назаем милиарди, срещу ипотекиране на бъдещето на държавата, а вече и на нейното настояще.
Но това е така не от вчера, камо ли от днес.
Днес обаче има повод за замисляне и тревога.
