Ще си позволя да приведа отново тези откъси от по-пространен текст (публикуван в книга и изнесен като доклад на конференция), без да се опитвам да търся прекалена логичност на свръзките между пасажите.
Повод е поредната трагедия – този път в американския град Нютаун, Кънектикът, 14 декември 2012 г., където един човек уби 20 деца и 6 възрастни, а преди това застреля майка си.
Целта на моите разсъждения е да се постави точна диагноза на болестта, само тогава ще можем да лекуваме нея, т.е. нейните коренни причини, вътрешното заболяване на организма, а не нейните повърхностни проявления, не нейните симптоми и синдроми. И в тази връзка искам да подскажа, че трябва да различаваме три болестни състояния:
-- Психопатията, като екстремна болест на психиката.
-- Социопатията, като екстремна болест на социума.
-- Тероризмът, като екстремна болест на политиката.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
След новата трагедия, този път в Нютаун, Кънектикът: откъс от стар мой текст, съвсем малко актуализиран – с броя на жертвите
"Ролята и мястото на България в НАТО в условията на променящия се свят"
Статията бе публикувана в сп. „Ново време”, брой 10, 2012 г., стр. 21-100.
"Ролята и мястото на България в НАТО в условията на променящия се свят. Военното насилие като фактор в международния живот и българският политически елит".
Проф. д-р Николай Слатински
I. НАТО – не цел, а средство за укрепване на националната сигурност.
Процесът на присъединяване на България към НАТО с неговия толкова сложен, максимално дълъг и твърде противоречив начин на протичане във времето, както и изпълнените с трудности, съмнения и недостатъчно убедителни успехи в превръщането на това членство в пълноценно и пълноправно, са изключително добра илюстрация на всички онези лутания и усилия, с което бе съпътстван Преходът ни към демокрация.
Ето защо анализът на ролята и мястото на България в НАТО, пречупени през стратегическата среда за сигурност и главните специфики на съвременния, изпълнен с качествено нови рискове свят е много сериозно научно и експертно предизвикателство.
Сигурността - същност, смисъл и съдържание
София, Военно издателство, 2010
Изтеглете пълното съдържание на книгата
Все пак ще напрегна сили и ще тръгна отново по същия път, по
който бях поел вчера, като страня от всичко, в което бих могъл
да си въобразя и най-малко съмнение, също както ако знаех, че
е абсолютно лъжливо. И ще продължа все по тоя път, докато
не срещна нещо сигурно или поне – ако не мога друго, – докато
разбера по безспорен начин, че в света няма нищо сигурно.
Рене Декарт
ПРЕДГОВОР
Защото какво сигурно може да има за оня, за когото не е сигурна
самата сигурност, чрез която са сигурни всички неща?
Марсилио Фичино
Лично мнение за последните скандали, разтърсващи страната ни...
Смазващо излагащите страната ни скандали през последните дни (Марковска, Гугушева, Научният фонд) не бива да се разглеждат само като отделни позорни случаи.
Те трябва да бъдат видени и като симптоми и синдроми на болест, която тепърва ще парализира демократичната ни система.
Не е вярно, че СДС загина днес. Това стана много по-рано. За жалост...
Като един от създателите на СДС в Перник, не съм безразличен към случващото се в момента с остатъците на СДС. Но не споделям тезата, че точно днес и тъкмо сега СДС бил убит!
Краят на СДС дойде още преди време и поне поради четири причини:
(1) Изчерпването на неговата, на СДС политическа мисия, визия и роля.;
(2) Осъществяването на радикални промени в страната, от които спечели тънка олигархическа прослойка с корени във върхушката на БКП и ДС и отчасти с корени в най-бруталния престъпен свят;
(3) Легитимирането в продължение на 3 години от СДС в парламента на формално демократичния и неформално репресивен, милиционерски, слабо компетентен и зле образован режим на "ГЕРБ" като дясна алтернатива; и
(4) липсата на нова кауза.
Ставащото тези дни е просто финална фаза на процеса на загниване на тленните останки на една обслужваща властта и себе си групичка за лични, частни и корпоративни интереси, паразитираща върху носталгията по великата синя идея...
