Мнозина мои приятели и познати ме подканят да си кажа мнението за случилото се с Ахмед Доган в събота.
Трудно ми е да го направя, защото вътрешното мое убеждение, гласът на интуицията ми се разминава с общото мнение за постановка, сценарий, драматургия, авто-атентат.
Какво да правя, може и да греша, но така чувствам нещата.
Останалото би ми се сторило хипер-абсурдно и брутално нагло. Такова, че да му е дошло времето окончателно да закриваме държавата.
Иначе Да! - категорично съм съгласен, че последвалата сцена на физическа разправа бе грозна, груба, гнусна и гадна.
Толкова от мен за случилото се...
Друг е въпросът post factum кой печели и кой губи. Печели върхушката на ДПС, но не печели страната ни и нейната национална сигурност, не печелят българските турци, сред които имам много и някои от тях – близки приятели.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Защо не направих досега коментар по повод на атентата срещу Ахмед Доган? (Нещо като лично обяснение или лично оправдание)
Скромна реплика по повод на една оригинална мисъл
Прочетох, че видният проповедник на ултралибералния, суперчастнособственически, хиперконкурентен, мегапазарен, гигабезконтролен геоикономически модел Красен Станчев е казал: ”Ако някой иска да произвежда и изнася електричество, нека прави това за свой страх и риск”.
Вземам реплика по повод на тези думи, макар не точно в пряка връзка с тях и много далеч от актуалната дискусия за предстоящия референдум (за да не политизирам нещата).
"Нови бойни самолети: Да! Но..."
Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.
Изказване на Кръгла маса „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка”, 17 януари 2012 г., София, Централен военен клуб
Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които по някакъв начин сътруднича.
Най-напред съм длъжен да кажа пред тази високо професионална аудитория, че по отношение на Военно-въздушните сили аз не съм специалист и никога няма да бъда. Нямам илюзии, че говоря истини от последна инстанция. Отдавна съм решил да казвам какво мисля по даден въпрос, а не да давам акъл на властта и на специалистите.
Бог да прости ВМЗ-Сопот! Но кой ще прости на „политиците” и „бизнесмените”? (Отново нЕкои съображения по въпроса за ВПК)
Сутринта, сам не знам защо, се заслушах в говорилнята по една придворна телевизия.
Политическите ТВ дискусии в началото на деня трябва да бъдат забранени със закон - под страх от смъртно наказание или поне доживотен затвор! Те вливат толкова отрова и всякакви други токсини в душата на човека, че го правят непълноценен, неспособен и неадекватен във всяко едно отношение за цяло денонощие напред!
"САЩ и България – силата на аргументите или аргументите на силата"
Проф. д-р Николай Слатински
Статията е публикувана в списание „Нова международна политика”, брой 1, 2013 г., стр. 72-104.
„Аз бях за Обама, защото Ромни е много по-ужасна алтернатива от него,
но се страхувам, че, независимо от обещанията и от намеренията на Обама,
вторият му мандат, както всъщност и първият, ще е пропусната възможност.”
Зигмунт Бауман [1]
Големият полски философ и социолог Зигмунт Бауман е изразил много точно настроенията и очакванията на значителна част от европейците или поне нагласите и съмненията на ценностно умерените и на политически центристки мислещите хора в европейското цивилизационно пространство (т.е. Европа и нейната „мека” периферия).
