Изказване на проф. д-р Николай Слатински*
на Кръгла маса „Вземане на външнополитическото решение и ролята на гражданско-експертния потенциал в светлината на „червения картон” на София към Скопие за преговорите с ЕС”
3 февруари (неделя) 2013 г., от 11.00 до 13.00 ч.,
в залата на Агенция „София-прес”, ул. „Славянска” 29.
* Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които по някакъв начин сътруднича.
Регионът, в който се намира България - т.е. Балканите и Черноморието, разположен в стратегически триъгълник (Западни Балкани, Задкавказие, Близък Изток) е арена на сблъсъка на интересите на развитите държави. Този регион е използван като опитен полигон за различни стратегии, в него се тестват технологии за управление на кризи, експериментират се способи за политически инженеринг, вкл. чрез създаване на нови държави.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
"Сегашната политика на България спрямо Македония е дълбоко погрешна”
Седем мои разсъждения по повод на една изключителна реч (Или нещо абсолютно лично за европейската реч на Дейвид Камерън)
Макар с известно закъснение, но прочетох най-сетне и то много внимателно речта на британския премиер Дейвид Камерън за бъдещето на Европейския съюз и Великобритания.
Благодарен съм за перфектния превод Аделина Марини (вж. http://www.euinside.eu/bg/faces/translation-of-the-entire-european-speec...).
Аз не съм специалист по тънкостите на европейската интеграция, но ми се иска да споделя седем свои разсъждения, предизвикани от тази реч.
Аз гласувах.
Да, аз гласувах днес на референдума:
› Защото съм За референдумите.
› Защото съм За пряката демокрация.
› Защото съм За демокрацията.
› Защото съм За това – народът да бъде питан и да има смелостта и отговорността да си казва мнението.
› Защото е нелепо всички парламентарни избори да са редовни независимо от броя на участващите, т.е. както и колкото и хора да гласуват, онези, които ще ни управляват са избрани, а при референдумите има условия за валидност.
› Защото За това говорихме на хората, когато създавахме някога СДС в Перник.
Последни 10 лични разсъждения след атентата срещу Ахмед Доган
1. Аз не разбирам защо Националната служба за охрана трябва въобще да охранява партиен форум. Партиите получават субсидии от парите на българските данъкоплатци, да си наемат фирми, да си се грижат за сигурността. Няма защо допълнително да се преливат средства от българските данъкоплатци към партиите чрез обгрижването и обслужването на форумите им от НСО.
2. Аз не разбирам защо НСО трябва да охранява Ахмед Доган, който е 1 от 240 депутати! НСО трябва да охранява хора на висшите постове в държавата – президент, вицепрезидент (добре, съгласен съм!), председател на Народното събрание, заместник-председатели на Народното събрание (за тях съм съгласен със стискане на зъби), премиер, вицепремиери и министри, главен прокурор, председатели на Конституционния съд, Върховния административен съд, Върховния касационен съд. И толкова! Какъв е този разгул на охранявани телеса, надхвърлящи 5 пъти размаха на УБО!!
За доклада на Ахмед Доган от злополучната конференция на ДПС (Или защо не го намирам гениален и мъдър)
Най-сетне намерих време и воля да прочета докрай доклада на Ахмед Доган пред злополучния форум на ДПС.
Трудно ми беше да се преборя с този текст поради няколко причини.
▪ Първата от тях е, че животът ми минава в постоянно четене на много стойностна научна литература и имам сравнително задълбочена и поне донякъде професионална представа за нивото на съвременния научно-политически дебат.
От тази гледна точка докладът на Ахмед Доган е на средно научно равнище, липсва му сериозна дълбочина, липсва му интелектуална дълбочина – вижда се, че човекът има солидна философска база, но отдавна е приключил с научното си развитие и започва да преобладава в умствените му усилия псевдоинтелектуалщината, любителството, има наченки на наукообразна парвенющина.
