Прочетох, че видният проповедник на ултралибералния, суперчастнособственически, хиперконкурентен, мегапазарен, гигабезконтролен геоикономически модел Красен Станчев е казал: ”Ако някой иска да произвежда и изнася електричество, нека прави това за свой страх и риск”.
Вземам реплика по повод на тези думи, макар не точно в пряка връзка с тях и много далеч от актуалната дискусия за предстоящия референдум (за да не политизирам нещата).
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Скромна реплика по повод на една оригинална мисъл
"Нови бойни самолети: Да! Но..."
Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.
Изказване на Кръгла маса „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка”, 17 януари 2012 г., София, Централен военен клуб
Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които по някакъв начин сътруднича.
Най-напред съм длъжен да кажа пред тази високо професионална аудитория, че по отношение на Военно-въздушните сили аз не съм специалист и никога няма да бъда. Нямам илюзии, че говоря истини от последна инстанция. Отдавна съм решил да казвам какво мисля по даден въпрос, а не да давам акъл на властта и на специалистите.
Бог да прости ВМЗ-Сопот! Но кой ще прости на „политиците” и „бизнесмените”? (Отново нЕкои съображения по въпроса за ВПК)
Сутринта, сам не знам защо, се заслушах в говорилнята по една придворна телевизия.
Политическите ТВ дискусии в началото на деня трябва да бъдат забранени със закон - под страх от смъртно наказание или поне доживотен затвор! Те вливат толкова отрова и всякакви други токсини в душата на човека, че го правят непълноценен, неспособен и неадекватен във всяко едно отношение за цяло денонощие напред!
"САЩ и България – силата на аргументите или аргументите на силата"
Проф. д-р Николай Слатински
Статията е публикувана в списание „Нова международна политика”, брой 1, 2013 г., стр. 72-104.
„Аз бях за Обама, защото Ромни е много по-ужасна алтернатива от него,
но се страхувам, че, независимо от обещанията и от намеренията на Обама,
вторият му мандат, както всъщност и първият, ще е пропусната възможност.”
Зигмунт Бауман [1]
Големият полски философ и социолог Зигмунт Бауман е изразил много точно настроенията и очакванията на значителна част от европейците или поне нагласите и съмненията на ценностно умерените и на политически центристки мислещите хора в европейското цивилизационно пространство (т.е. Европа и нейната „мека” периферия).
След новата трагедия, този път в Нютаун, Кънектикът: откъс от стар мой текст, съвсем малко актуализиран – с броя на жертвите
Ще си позволя да приведа отново тези откъси от по-пространен текст (публикуван в книга и изнесен като доклад на конференция), без да се опитвам да търся прекалена логичност на свръзките между пасажите.
Повод е поредната трагедия – този път в американския град Нютаун, Кънектикът, 14 декември 2012 г., където един човек уби 20 деца и 6 възрастни, а преди това застреля майка си.
Целта на моите разсъждения е да се постави точна диагноза на болестта, само тогава ще можем да лекуваме нея, т.е. нейните коренни причини, вътрешното заболяване на организма, а не нейните повърхностни проявления, не нейните симптоми и синдроми. И в тази връзка искам да подскажа, че трябва да различаваме три болестни състояния:
-- Психопатията, като екстремна болест на психиката.
-- Социопатията, като екстремна болест на социума.
-- Тероризмът, като екстремна болест на политиката.