Вървя по Канала, който е ту само Евлоги, ту и Евлоги, и Христо Георгиеви, подбързвам към поредните и безчислени лекции, като хрупам някакви аржентински уж и диетични как пък не бисквити...
До мен по едно време започва да крачи врана ли, сврака ли и ме гледа укорително и очакващо. Ускорявам крачка, ускорява я и тя, дори леко литва да не изостане. Забавям ход, забавя го и тя... Добре, викам си, ето! Подхвърлям й бисквитка. Тя я взема с клюн и ... я скрива под едно окапало листо. Така ли? Може би греша? Тя продължава да върви с мен. Подхвърлям й още една бисквитка. И тя отново я скрива под листо и продължава да крачи край мен и да ме гледа право в очите с очакване! Не иска и питане, че и третата бисквитка е скрита под листо! Когато се каня да пресека на светофара по продължението на "Шипка" и прибирам бисквитите, тя учтиво прави обиколка около краката ми и се връща делово и без да бърза обратно назад по алеята...
24.11.2016 г.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Врана ли, сврака ли
Президентско нищонеправене
И ето тъй, в шеги и закачки, в управленско нищонеправене и политически консултации си минават дните...
Бъдещият президент не си прави труда да види сегашната политическа криза.
Сегашният президент не си дава зор да приближи бъдещето служебно правителство.
По половин консултация на ден, парламентарни групи много, някои от тях с по две части - едната с властта, другата в опозиция. Първо ще ги минем отпред-назад, после ще повторим отзад-напред. Лека-полека, яваш-яваш, стъпка по стъпка, капка по капка и вирът от проблеми нараства.
Дадзи-бао и Дадзи-шоу
Понеже Историята не се осмисля и не се помни, а някои кресливи левичари-историци (едни паникьори, други шовинисти, трети манипулатори, четвърти демагози) са заети с всичко друго от рода на това - да сочат с пръст изменниците на Отечеството и да насаждат в обществото ни мисленето за обсадена от искащи да ни затрият западни идеи и атлантически амбиции крепост,
но не и да помагат на народа ни да познава Историята и да си взема поуки от нея,
добре е да разлистваме понякога пожълтелите й и не чак толкова пожълтели все още страници.
Нямало било политическа криза!
Честно казано, не мога да повярвам, че бъдещият президент бил казал, че в момента у нас нямало политическа криза!
Опитвам се да си обясня този факт, защото дори абсурдното има все някакво обяснение:
1. Бъдещият президент не разбира от политика и затова не може да проумее очевидни факти и да осъзнае очевадни процеси.
2. Бъдещият президент говори не това, което мисли и демонстрира първи прояви на политически цинизъм и властова демагогия.
3. Бъдещият президент е част от една предизборна, задкулисна договорка и вече връща получените заеми и се съобразява с поетите ангажименти.
4. Бъдещият президент е принуден да говори подобни нелепици от силните лица от Позитания и няма нито характер, нито желание да им противоречи.
„Всички до един сме бандити и мошеници...”
През 2002 г., в самото начало на първия мандат на президента Г. Първанов, очертавайки съответно в първия си материал най-острите проблеми на националната ни сигурност, аз му бях представил и анализ за тежкото, почти предсмъртно състояние на повечето предприятия от отбранителната инудстрия и предлагах през годината той да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, посветено на бедственото положение на българския ВПК.
