Властимащите не разбират как функционира днешното все по-хоризонтално, все по-децентрализирано и все по-мрежово общество.
Властимащите си представят, че обществото е такова, каквато е властта според техните разбирания – т.е. то е централизирано, пирамидално, йерархично.
И понеже властимащите така и само така си представят обществото, те си въобразяват, че като отстранят хората-бушони, хората-преразпределители на финансовите потоци, хората, носещи „нагоре“ куфарчетата с парички, то с това ще пресекат пълзенето на разкритията нагоре.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Хората-бушони и законът на мрежите
Копия на несъществуващи оригинали или изчерпаната политика на тарикатските номера и героичните пози
ББ обича простите и ясни игри, в теорията на игрите те се наричат тактически, при тях изходът е „или-или“ – от сорта и със сложността на БриЧ белота и сантасето. В тази игри има елементарни правила, не е нужно въображение, възможно е да се блъфира, да се послъгва, да се правят заблуждаващи противника физиономии, да се гледа в едната посока, а да се действа в другата и прочие трикове, без особена и главното – без съдържателна стратегия. Не напразно ББ всяка политическа ситуация свежда до този тип игри – "или-или", тарикатски номера, правене на „умряла лисица“, шмекеруване, шикалкавене, героични пози, мелодраматични физиономии, подвеждане на опонента, отмятане от казаното, вдигане на много шум…
За тях пародия, за вас комедия, за нас трагедия
Човек от властта: „В България безработицата намалява.“
Човек от властта: „В България заплатите раста най-бързо в ЕС.“
Човек от властта: „България е пример за охрана на границите и спазване на човешките права.“
Човек от властта: „Просперираме, хазната е пълна, строим заводи, изнасяме газ.“
Това са само част от нещата, които хората на властта говорят без никакво притеснение.
Докопване - неестественото състояние на обществото ни
1.
"Докопам"...
Не разбира ББ, че първото лице, единствено число в държавата не бива да използва подобни думи.
Не само езикът ни е такъв, каквито сме ние, но и какъвто ни е езикът, такива сме ние. Това отдавна го е обяснил, например, Ноам Чомски. И не само той.
Увреденото мое поколение
Наистина смятам, че проблемът на България е и поколенчески.
Моето поколение е увредено именно като поколение. Нищо, че в него има много и при това свестни хора. Но като поколение, пак да кажа, то е увредено. И не напразно профука толкова бездарно Прехода, за да стигнем до сегашното ниво на управление и управляващи, което в моята душа поражда чувството за срам, огромен срам, национален срам.
Навсякъде наблюдавам тази увреденост. А особено огорчителна е тя сред най-образованата - поне на теория - част от обществото.
