Стратегия Синергия Сигурност

  Само два, както и да го гледаме, доста незначителни детайла на фона на всичко, което се случва в страната ни, на фона на все по-ускореното затъване в блатото на духовната нищета, под властта на тоталната посредственост, при развихрилата се управленска некомпетентност на всички нива и сред войнстващата простотия, превземаща България с безкомпромисна грубост.
  - Цензурата на карикатурите на един творец с обществена позиция (може ли изобщо някой да е творец без обществена позиция?) след обаждане „отгоре“, от първо лице единствено число;

  Сега вече това не прави никакво впечатление на обществото, даже то е на принципа Колкото повече, толкова повече. Но някога, в младостта на демокрацията, ние си позволявахме наивността, химерата, илюзията и лукса да вярваме в такива неща:
  
  Десетте Божи заповеди за политика-демократ
  1. Политикът-демократ не може да бъде лъжец. Изобличат ли го в лъжа, той подава оставка.

  Обидата на много мои приятели във Фeйсбук е разбираема, те болезнено преживяват превръщането на хора от това, което някога беше РБ (т.е. на хора, за които са гласували) и стана ПБ, перфораторски блок - в подлоги
  Но понеже идеята "РБ" не от днес е мъртва и не от днес се въргаля на пода като парчета от прочетен вестник, това, което се случва днес от страна на станалите подлоги хора си е дело на някакви отделни персони, продали се или за нещо лично, користно, келепирско, или от глупост, на каквато са способни само присламчили се към десните идеи политици, с извинение, доколкото са политици, а не самозвани и безпринципни среболюбци.
  Отдавна съм забелязал – във всяка партия, която се разболява тежко и дори необратимо, рано или късно се появяват шепа хора с манталитет на подлоги и користолюбци от най-низка порода, сякаш болният организъм на партията секретира подобна гнилота, подобна гной. Те могат да минат безпринципно към представяща се за етнопартия група по корупционни интереси, могат да станат алчната за власт и участваща във властта част от нещо, което иначе твърди, че е в опозиция.
  Пак, обаче, ще кажа - това са отделни персони - или просто користолюбиви, или – нека поне някак оправдая поне някои от тях - откровено глупави в хитростта си на сврака с двата крака.

  Като гледам делата на властта в центъра и по места, та си спомням с въздишка какво ми казваше в ранните демократични години един наш син симпатизант чичо Гришата, светла му памет, който бе човек от народа, малко романтик, малко наивен, малко завеян и много всеотдаен, много надежден и много безкористен в помощта, която ни оказваше, винаги готов – и денем, и нощем, да върти кормилото на колата, с която да ме кара на безбройни събрания и срещи из окръга, само дето понякога гледаше към мен назад, ръкомахаше разпалено, та трябваше да го подсещам да държи кормилото, че да не стане някоя беля:

За свинствата на един професор
  Днес в междучасието мои студенти обсъждаха, един от тях се изрази, „нерезът-професор“ от НСА. Беше малко неловко, че станах неволен свидетел на дискусията. Те ме въвлякоха в разговора. Разбира се, че за мен подобно рекетиране е върхът на наглостта.
  Спомням си някога, преди много години, в един от университетите, в който преподавах, влезе веднъж разплакана студентка. Попитах я какво се е случило и тя ми каза практически същото. Шокираха ме думите – не главното това, което той искаше да правим. Сега за нас тези неща са по-свободни. Главното е, че той ме принуждава от позициите на силата, на моята зависимост от него, от това, че съм в безизходно положение и затова аз го възприемам като опит за изнасилване, затова съм толкова потресена и сега не знам какво да правя, презирам го и такива неща му наговорих като му отказах, че не си представям как мога да се приближа повече до него.