Ердоган и Путин първо се хванаха за косите и си размениха реплики, които не би трябвало да влизат в речника на коскоджамити държавни глави на регионални сили с претенции за велики такива, а по-приличат на словеса от репертоара на булка Варлаамица и булка Селямсъзка.
Сега двамата са първи геополитически дружки.
Но това, според скромното ми мнение, е повече конюнктура, в резултат на провалите във външната им политика и сериозните трудности, които изпитват икономиките на еднолично управляваните от тях страни с имперско самочувствие, базирано най-вече на имперска памет от отдавна отминали години.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
България като тревата под слоновете
Не може всичката демокрация да е в полза само за по-простите, по-простеещите, по-изпростяващите и по-опростачващите се!!!
Вече веднъж коментирах темата на своя сайт. Макар че решение няма, най-вероятно няма...
Обществото ни е все по-силно и необратимо разслоено и като образованост, интелект, отговорност към себе си, усилие за развитие и личностно надграждане. А времето за по-интелигентните, по-самовзискателните, по-съвестните, по-съвършенстващите се, по-стремящите се да научават, да знаят, да четат и стават все по-можещи и по-способни е много по-скъпо и по-ценно, защото се уплътнява и инвестира в ценни приоритети, а не се пилее в нищонеправене, чалги, глупави занятия и блеене в стадо...
Вредният мит за Доган
Прочетох една голяма по обем с множество интервюта на български политици, заемали до 2007 г. най-високите постове в държавата (президент и премиер) плюс Ахмед Доган, поради огромната слабост, която той представлява за интервюиращата.
Имам множество и многопосочни впечатления от тази ретроспекция. Може би някога, но не сега и някак ще ги споделя на глас.
Тук искам да се спра само на едно обзело ме усещане. Не, не, че и по-рано не съм си мислил нещо в тази посока, но прочитайки тези 650 страници, си казах:
А благодариха ли Му за бащинската грижа?
Не разбрах само след като ББ поиска оставките на ръководството на Гранична полиция и на една кметица и те веднага си ги дадоха, дали са му благодарили за високата оценка, бащинската грижа и доверието?
А има от кого да се поучат.
Рибки-бананки отново ще се ловят на генерал-майор
1.
Не познавам ген. Радев. Предполагам, че като генерал, като отличен летец е достоен за уважение.
Само 4 съображения, ако наистина той ще бъде кандидат-президент на БСП.
Първо, в редица демократични държави има срок след напускането на службата, преди висшият военен да може да се кандидатира за политически пост. Това е част от демократичния контрол над въоръжените сили и базисен елемент от отношенията цивилни-военни, гарантиращ, че той няма да привнесе в политиката "цехови" и политизиращи въоръжените сили пристрастия, зависимости и "секторни" оптики върху националните цели и задачи.














