Напоследък мнозина приятели и някои познати журналисти ме убеждават, че всички усилия, в това число и моите - да се откъсне президентът от засмукващата го и просмукваща се в него среда на олигарсите, на свръх-богатите и спечелилите от Прехода, е загубена кауза, защото той се е обвързал с тях, станал е част от тях, възприел е тяхната ценностна система, всички онези екстри, стандарт на живот, белези на успеха – скъпи облекла и обувки, специални дрънкулки (часовници, писалки, игли за вратовръзки), ловни пушки, лукс (коли, почивки, пътувания в чужбина), охрана, прислуга и т.н., с които – чисто по човешки - лесно се свиква и е практически невъзможно да се разделиш с тях.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
“Първанов започна да се оправдава”
Интервю с Мария Дерменджиева, публикувано във в-к “Гласове”, No. 29, 25-31 юли 2008 год. , www.glasove.info със заглавие на редакцията:
“Първанов започна да се оправдава. Част от провала на Първанов като мисия е свързан с тази заблуда, че като минеш 30 км, вече си част от Големия град, Голямото Добро утро"
„Сблъсъкът на цивилизациите”: Джон Маккейн и Барак Обама (Този път американците трябва да направят решаващ избор)
Мой добър познат от Тексас ми подари неотдавна две ценни и знакови книги, чиито автори са двамата основни кандидати за президент на САЩ – Джон Маккейн и Барак Обама:
● John McCain (with Mark Salter), "Faith of My Fathers” [„Вярата на моите бащи”], „HarperCollins Publishers Inc.“, 2000.
● Barack Obama, "The Audacity of Hope” [„Дързостта на надеждата”], Three Rivers Press, New York, 2006.
За Стратегически преглед на българския преход и ТРЕТА РЕПУБЛИКА (Или защо изобщо не искам да коментирам Доклада на ЕК)
Всички трезво мислещи или по-скоро всички мислещи хора в България дискутират поредния Доклад на ЕК за България по механизма за сътрудничество и проверка. И единствено политиците от управляващата коалиция отказват да се включат в тези дискусии, защото чакат окончателния вариант на Доклада.
Отново и отново за острия дефицит от професионализъм (Защото животът непрекъснато ни го доказва и ни наказва)
Драмата на семейството на Ангел Бончев е поредната капка, която прелива чашата на търпението и отчаянието.
Длъжни сме да прогледнем – ето го истинското лице на нашия Преход – нагло, безскрупулно, хищно, аморално и безогледно.
Живеем в жалка, слаба, куха държава - на безнаказаността, безхаберието и безсилието. Няма какво повече да се добави.
Впрочем, има. Затова ще говоря тук за непрофесионализма.
Макар и да не са известни редица детайли от “операцията” на МВР и събитията, довели не до развръзката, а до още по-фрапиращата завръзка с отвличането на съпругата на Ангел Бончев, повечето експерти отбелязват непрофесионализма, с който са действали служителите на МВР. Това започва да се превръща – за огромно съжаление – в практика, в стандарт, в норма.
