Това е мой коментар във Фейсбук по повод на едно според мен) абсурдно утринно интервю, но човек, около чийто пръст, пъп или его се върти цялата ни държава…
Да, на теория и по наука обществото не е механичен сбор от съставящите го индивиди и характерните черти на обществото не са средно аритметично от характерните черти на отделните индивиди.
Ала на практика и по принцип нещата стоят точно така или приблизително така!
Днешният ден, още рано сутринта, отново, за сетен път показа и доказа, че преобладаващите свойства, нагласи, възприятия, дефицити у огромна част от нашето общество определят не само манталитета, поведението, циничността, арогантността и другите подобни специфики от т.нар. ценностна система на управляващите, но и самата същност, реалното съдържание и безнадеждната празнота и пустота на управлението.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За катарзиса на стадото и волята за промяна на сивата маса
Гръбнакът на статуквото
Разговарях с мой приятел. Разговорът се въртеше все около същите теми – за формалната и имитационна наша демокрация, за ББ и РБ, за международното положение, гришата и кишата.
Приятелят ми разви една теза, над която не се бях замислял. Той каза почти буквално следното (ще се опитам доста точно да предам съдържанието или поне смисъла на разсъжденията му):
Днес, при тези технологии за манипулиране на обществото и още повече при подобен лекомислен и леконравен народ като нашия, не е особен проблем да се намерят достатъчно хора, които всъщност да дадат гласа си за статуквото, в смисъл – за постпреходното статукво, което обслужва олигархията и (понякога това е пак олигархията) високите етажи на организираната престъпност, както и техните политически, икономически, банкови и медийни марионетки.
За Jet lag-а – нЕкои съображения
Твърдение 1: „Наложихме непознат стил на управление: Стилът на преговорите и компромиса.“
Съмнение 1: Преговорите и компромисите не са Цел, те са средство. А преговори и компромиси като цел да се запази на всяка цена управляващата коалиция – това го наблюдавахме и при правителството НДСВ-ДПС, и при правителството БСП-ДПС-НДСВ и при правителството ДПС-БСП…
За истинските душмани на ЦСКА и докога те ще имат почва у нас
Напоследък, заради 2-3 мои текста във ФБ за това как политиката се намеси грубо и цинично във футбола, рязко нарасна броят на мои ФБ-приятели, привърженици на ЦСКА. Жалко, че заради това, че ДП и ББ наливат частни и публични пари и спасяват „Левски“, на неговите привърженици им е хубаво и приятно, та те не проявяват същата трезвост и разтревоженост, че в българския футбол както в българската политика, българската икономика и българската банкова система, има безпрецедентна намеса на най-силните персони в държавата.
Преучредяване на държавата – чрез преформатиране и рестарт
Нямам засега ясен отговор какво да се прави, но все повече си мисля, че се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум, който напразно се опитва да реши важните проблеми на държавата, обществото и гражданите.
Всъщност, какво става безпощадно ясно?
Първо, страната затъва в простотия, идиотия, селяния и мърльотия. И те стават толкова огромни и агресивни, толкова беснеещи и арогантни, че вече са непосредствена, пряка, директна и неизбежна опасност за живота и здравето – на отделния човек и на народа ни като цяло.
