След пресконференцията на главния прокурор написах във Фейсбук:
Май се сдобихме с двукамарен парламент:
Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...
А след пресконференцията на бившия премиер написах пак там:
Не знам дали са за затваряне, но виждам, че са за връзване...
Сапунката "Бойко Борисов" продължава...
Сезон 1. „Държавата - това съм аз.”
Сезон 2. „След нас и потоп.”
Ето защо е очевидно, че не точно сега и едва ли точно тук трябва да се аргументирам по-смислено за това, което ще напиша след малко.
Но днес си говорихме отново и отново, при това все по-разтревожено, разтерзано и разочаровано с приятели за политиката и за политическото, за нещата от живота и за подробностите от пейзажа, за парламента, правителството и партиите. А също и за Дясното.
Така че искам да споделя все пак какво казах на своите приятели за Дясното.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За новия десен проект (Размисли на един абсолютно страничен наблюдател)
За четирите несъвместими части на нашето общество (Опит за обяснение на резултатите от парламентарните избори)
Резултатите от изборите и преди всичко тяхната предопределеност, очевидност и неизбежна закономерност (в частност и аз още на 8 април определих като най-вероятен вариант влизането в парламента на точно тези четири партии) тепърва трябва да се анализират.
Засега ние, хората като мен, сме прекалено емоционални - отчаяни, обезверени, обезумели и отвратени от овчедушието и овчемислието на голяма част от обществото ни, страдаща от харемен синдром - важното е да си в нечий харем, втори проблем е чий е той...
Ето тук, като че ли е една от основните ни грешки – че мислим през призмата и в координатната система на съществуването у нас на поне донякъде единното, социологически инструментално понятие „ОБЩЕСТВО”.
Разсъждения и разговори в предизборно безвремие (Какво написах и казах през този толкова рисков за страната ни период )
Във кошмарното и безпътно политическо време между обществените протести, свалили правителството на Бойко Борисов и предсрочните парламентарни избори, аз изписах и изговорих много думи – тук, на своя сайт, във Фейсбук и в медиите.
Днес, на 12 май, в деня на изборите без избор, реших да събера на едно място практически всичко, което съм споделил на глас.
Не, че това са били истини от последна инстанция, но така може да се види какво ме е вълнувало и какво съм предричал, а значи е възможно да се сравни чинят ли грош пара политическите ми вълнения и прогнози.
Подредил съм нещата в хронологичен ред. Така е изключително лесно да се проследи ходът на моите мисли и позиции.
Отново да кажа на евентуалните читатели – в този текст няма нищо ново, материалите и разсъжденията са приведени без абсолютно никаква редакция.
Аз вече знам за кого както и за "ГЕРБ" в никакъв случай няма да гласувам (Време е не просто за избори, а за Избор)
За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията.
Демокрацията доскоро - говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване - бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:
▪ КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и
▪ КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?
За един доклад за националната сигурност и рисковете до 2020-2025 година (Първи впечатления от чутото и видяното)
Днес, 16 април, в Гранитната зала на Министерски съвет бе представена концепцията „Национална сигурност на България: рискове до 2020-2025 година”, разработена от фондация „РискМонитор” по проект, финансиран от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа.
Веднага ще кажа, че в екипа, извършил изследването има някои респектиращи, силни, стойностни и много интелигентни имена, с ясно изразена дясна политическа и ултралиберална икономическа ориентация - хора, владеещи до съвършенство способността да печелят отлично финансирани от Запада проекти, да говорят абсолютно мъдро като политическа коректност и да предпочитат да пишат правилно, а не вярно, когато правилното и вярното влизат в конфликт.
