Между интересните книги, които чета и интересните (поне за мен) научни неща, които пиша, хвърлям поглед из медиите и социалните мрежи – да видя има ли някой по-интересен коментар.
Може би ще прозвуча прекалено песимистично и безкрайно крайно, но с няколко думи ще синтезирам това, над което работя като по-сериозен анализ на катастрофата – политическа, икономическа, финансова, социална, културна и ценностна, в която се намира България.
Независимо дали иде реч за политика, за национална сигурност, за разпад на държавността и дори за футбол, не може да се избяга от следните жестоки истини.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За стремителното ни плъзгане надолу по улея на Историята
За теорията на управлението и практиката на командоренето
Напоследък така се получи, че написах няколко статуса във Фейсбук, посветени общо-взето на един и същ проблем – рязкото снижаване на качеството на мениджмънта в най-различни институции.
Това е болезнено деградиране на управленски умения, свързано с тотално разбиване на ценностната система и с унизителна демотивация на хората, които са ангажирани с някаква продуктивна дейност (работа, заработване на заплати, работене като съвсем нормално съществуване на личността).
Днешната драма и утрешната трагедия на света - на нашия свят
Наблюдавам с тревога рухването на валутите в Русия и Китай. Това са две новини. И само едната е лоша. Защото другата е още по-лоша.
Но както биха казали в Одеса (засега все още в Украйна!!): Русия и Китай – това са две големи разлики.
Пировата победа на европейското общество и бежанската беда
Преди време един либерален политолог с философски привкус в монографиите си, бе казал нещо такова:
- Ако искаме да разберем кое общество, без да е идеалното, е най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества, то нека поне мислено проведем следния експеримент – махаме всички граници, ограничения, визи, зелени карти, покани, временни пребивавания и т.н. и гледаме накъде ще тръгнат потоците хора – от Уганда, Заир, Сирия, Бангладеш към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон или от Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон към Уганда, Чад, Заир, Сирия, Бангладеш? Хората с краката си най-добре ще гласуват в какво общество искат да живеят.
Стига сме избирали по-малкото зло – така само ставаме все по-зле и все по-зли
Моят коментар във Фейсбук по повод словото на президента за 138-та годишнина от Шипченската епопея, 22 август (самото слово виж на http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4937884):
От личен опит не си падам по ежегодните и по няколко пъти даже на година, произнасяни слова от т.нар. държавни мъже. От тях лъха на помпозност, патриотарност, социалистичност, казионност, ритуалност, музейност. Както и да е, това е тема за друг разговор.
Прегледах текста на днешното слово на президента. И него няма да го коментирам, защото все имам усещането, че в него не се чувства, че вече сме в средата на второто десетилетие на 21 век. А това трябва да личи в подобен тип слово.
