Стратегия Синергия Сигурност

  Утре, 22 януари, в 9.30 в Районен съд – София, 11-и съдебен състав е поредното дело, с което секретарят на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов) иска да ме осъди, защото в едно интервю съм бил дал негативна оценка за него с квалификации, които той е приел за унизителни за личната му чест и достойнство...
  Подробности могат да се видят от материалите с едноимненното заглавие на този сайт.

  Дълго се колебаех дали да пиша и аз за срама, който България и българите браха при абсолютния и абсурден позор на Румяна Желева пред депутатите от Европейския парламент.
  Едно, че практически всичко по този повод бе казано, така че трудно мога да добавя нещо съвсем ново и особено оригинално.
  Второ, че по принцип не е почтено да риташ падналия, а Румяна Желева и Бойко Борисов паднаха твърде ниско и доста низко.
  Трето, за неизбежно довелите до позора причини аз съм писал толкова пъти, че мога само да се повторя, а не ми се заема една от изтърканите в редица коментари из медиите поза – на „Аз нали ви казах”.
  И четвърто, каквото всеки от нас да каже и да напише за преживяното от страната и обществото ни унижение, от това на никого няма да стане по-леко, защото няма да се изтрие по никакъв начин лекето, лепнато върху родината ни.
  След „българския чадър” и „атентата” срещу папата, едва ли е имало друг случай на толкова злост, сарказъм, охулване и оплюване по български адрес в западната преса!

  Сутрин като вървя към Метрото, ми се налага да се провирам между едни и същи коли, разположили се безпардонно и безцеремонно насред тротоарите. И то не да са се качили там поради липса на места за паркиране, ами са се проснали без да дават пукната пара за хората, които, в снежно, в кишаво или в непочистено от немарливата община време, трябва да джапат из локвите или да газят до глезени кал по градинките.
  Питам се: А какво има в главите на собствениците на тези коли? Едва ли те до един са дегенерати, каквито се плодят у нас със страшна сила? Не, мнозина от тях са незаконно родени деца на бруталното време на Прехода. И се улавям, че ме преследва една натрапчива мисъл: Струва ми се, че знам за кого са гласували повечето от тях. Точно така - знам!

  В края на годината е време за равносметки.
  В личен план 2009-а не беше нито най-лошата за мен, нито най-добрата. Но ми се иска да си отиде най-сетне и колкото се може по-бързо – тя много добре знае защо. За жалост обаче, отивайки си, тя не забравя да напомни, че след нея ми остава с цяла една година по-малко нататък.

  А каква бе 2009 г. в политически план за България?
  Не бих казал, че равносметката е положителна.

  Като всеки нормален българин, аз също стискам палци за шанс и късмет на МВР при операцията „Наглите”.
  Подобна операция е именно част от усилията, тя е точно един от начините държавата да се изправи с цялата си организирана мощ срещу престъпния свят.