Този материал е продължение на аналогичния текст от 15 май 2008 година. Даже не е точно да се каже продължение – а повторение, напомняне, предупреждение.
Защото макар и най-тежко, ракетното нападение срещу летището в Кандахар, чиято охрана е част от бойните задачи на българските военни там, е само едно поредно изпитание от мелницата за насилие, от конвейра за безцелни рискове, от окото на тайфуна и кратера на вулкана, където ние като държава сме пратили наши момчета с неясни цели, неясна стратегия и неясна мисия, която рано или късно ще се окаже безсмислена геополитическа авантюра, а може би и геостратегически провал.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Така съветвах президента: Афганистан (продължение)
Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 7
Днес, 22 януари, делото, което секретарят на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов) води срещу мен, бе отново отложено – този път за 25 март, от 9.30 ч.
Дотогава адвокатите – моят и неговият - ще обсъждат дали ще има споразумение между двете страни и ако го има - какво ще бъде неговото съдържание.
Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 6
Утре, 22 януари, в 9.30 в Районен съд – София, 11-и съдебен състав е поредното дело, с което секретарят на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов) иска да ме осъди, защото в едно интервю съм бил дал негативна оценка за него с квалификации, които той е приел за унизителни за личната му чест и достойнство...
Подробности могат да се видят от материалите с едноимненното заглавие на този сайт.
Ос-тав-ка!!! (Позорът на Румяна Желева и Бойко Борисов или веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода...)
Дълго се колебаех дали да пиша и аз за срама, който България и българите браха при абсолютния и абсурден позор на Румяна Желева пред депутатите от Европейския парламент.
Едно, че практически всичко по този повод бе казано, така че трудно мога да добавя нещо съвсем ново и особено оригинално.
Второ, че по принцип не е почтено да риташ падналия, а Румяна Желева и Бойко Борисов паднаха твърде ниско и доста низко.
Трето, за неизбежно довелите до позора причини аз съм писал толкова пъти, че мога само да се повторя, а не ми се заема една от изтърканите в редица коментари из медиите поза – на „Аз нали ви казах”.
И четвърто, каквото всеки от нас да каже и да напише за преживяното от страната и обществото ни унижение, от това на никого няма да стане по-леко, защото няма да се изтрие по никакъв начин лекето, лепнато върху родината ни.
След „българския чадър” и „атентата” срещу папата, едва ли е имало друг случай на толкова злост, сарказъм, охулване и оплюване по български адрес в западната преса!
Няколко не съвсем оптимистични сценария за Бойко Борисов и неговото правителство (Оптимистичните сценарии ще ги пише Историята)
Сутрин като вървя към Метрото, ми се налага да се провирам между едни и същи коли, разположили се безпардонно и безцеремонно насред тротоарите. И то не да са се качили там поради липса на места за паркиране, ами са се проснали без да дават пукната пара за хората, които, в снежно, в кишаво или в непочистено от немарливата община време, трябва да джапат из локвите или да газят до глезени кал по градинките.
Питам се: А какво има в главите на собствениците на тези коли? Едва ли те до един са дегенерати, каквито се плодят у нас със страшна сила? Не, мнозина от тях са незаконно родени деца на бруталното време на Прехода. И се улавям, че ме преследва една натрапчива мисъл: Струва ми се, че знам за кого са гласували повечето от тях. Точно така - знам!
