"Почетният председател на ДПС Ахмед Доган бе удостоен със знак за лидерство "Стефан Стамболов" на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ)."
Днес добър познат ме попита защо толкова мразя т.нар Библиотекарски университет?
Веднага му казах, че като човек, който си вади хляба с преподаване, аз не мразя нито един университет, защото там преподават мои колеги, там се обучават млади хора, а и едното, и другото е по принцип доста разумно занимание и далеч по-добро от ред други занимания.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Политическа кантора под прикритие
Зле информираното Първо лице, единствено число
„За три години ще върна българите от чужбина!“
Някога, през 1992 г., в Комисията за национална сигурност няколко депутати обсъждахме на кафе едно социологическо проучване. Тогава една много опитна и интелигентна (и красива! ) секретарка ми каза: Оставете това, поискайте от Х.Y. истинското проучване, той няма да Ви откаже!
Х.Y. не ми отказа, даде ми това истинското проучване „само за мен“, а данните там бяха много по-различни от официалните.
Списъците на КТБ и обществото на кошаревските свидетели
За мен наистина е учудващо, че толкова много хора по толкова емоционален начин реагират на списъците на вложителите в КТБ!
Вероятно като злочест народ, злополучно общество и злощастни граждани започваме си самовнушаваме, че сме паднали от Марс или поне от луната и да не вярваме на очите и на душите си.
Иначе няма как да се чувстваме изненадани, та случващото се във и със, край и около е толкоз просто и логично...
За недемократичните рефлекси и репресивните инстинкти
„В Лондон имаше съзнателно планиран сценарий.“
„Очевидно се създават провокации пред властта.“
„Целта беше да се злепостави премиерът.“
„Това са умишлено създавани конспирации срещу кабинета.“
Индикатори за появата и етапи на развитието на недемократични, авторитарни, тоталитарни, склонно към репресия наклонности и развиващи се черти у една партия и особено у нейните лидери:
Българите в Лондон изненадани!? А какво друго очакваха да видят и да чуят?!
За мен, а и за прекалено много мислещи хора в България случилото се срещата с българите в Лондон не е никаква изненада. И не знам защо някои от тях сега са огорчени, че ги били направили на глупаци.
Сякаш за първи път видяха това, което видяха и чуха това, което чуха.
Те се срещнаха с продукта на системата, заради която повечето от тях са извън България. А нима е новост за тях, че продуктът на системата стана нейно лице…
Аз съм сред тези, които изпитват неописуем и горчив национален срам от това лице. Но не мога да повлияя то да бъде друго. Някъде някога ние не успяхме да насочим България в правилната посока и сега приемам този свой национален срам за наказание.
