Една болест може да се лекува ефективно само когато е поставена точна диагноза и след това тя се "атакува" по правилния начин - с вярното лечение.
В противен случай се "лекуват" симптоми и синдроми, което води до окончателно изпускане на болестта.
Няма нищо безкрайно страшно, ако диагнозата звучи страшно. Но в България се смята, че една страшна болест е смъртна присъда. Затова се крием от нейното произнасяне или като я чуем, страхът от самия страх ни убива повече и от болестта. А такава болест е "само" опасност с по-висока, но не задължително и често далеч не 100%-ва вероятност за фатален край.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Идентификационните маркери на българската болест
Дилемата на затворника и (част от) недъзите на българския футбол
В различни области на науката, по-скоро в различни науки - теория на игрите, теория на хаоса, теория на катастрофите, социална и личностна психология, културна антропология, социобиология, етология и мн. др. - се използва т.нар. Дилема на затворника (Prisoner's Dilema).
Не бих обяснявал точно тук тази Дилема по-подробно, както и защо тя се нарича така. В общия и лесно преводим на и приводим към разбираеми понятия случай, това е стратегическа игра (да кажем - игра, в която участниците има някакви свои стратегия) между двама участника, при която всеки от тях преследва само своя интерес, няма доверие в другия, гледа да го "накисне", измами, "прецака", надхитри, а накрая губят много сериозно и двамата. В същото време, ако те не подхождат грубо егоистично, ако не смятат, че винаги когато печели единият, задължително губи другият, ако не намират общи интереси, ако смятат, че имат стратегии, а всъщност на практика нямат такива, то те могат да постигнат резултат, който в една или друга степен да удовлетворява и двамата.
7 тезиса и 7 извода за ОССЕ
Това е текст, подготвен от мен за една дискусия за проблемите и задачите пред Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
31.05.2015 г.
Тезис 1: За ОССЕ, както за почти всички международни организации, е в сила правилото, че тя е това, което са нейните страни-членки и каквото е тяхното взаимодействие. ОССЕ не може да надскочи пределите и ограниченията, които са си наложили в своите визии, стратегии и действия изграждащите я държави.
Синдром и симптом на далеч по-опасна болест?
По принцип отделни прояви на управленска глупост не трябва да предизвикват далеч отиващи изводи.
В този смисъл идиотщината на онзи кмет със захарта по магистралите би могла да се таксува именно като идиотщина, като недомислица, тъпа импровизация и миг на мозъчно затъмнение.
Даже нямаше да има нищо страшно да проявим грам чувство за хумор, защото и без това в България започна да става доста мрачно.
Не е вярно, че съм песимист за Украйна, просто се страхувам за нейното бъдеще.
Тези дни бях за малко в Украйна – в Киев и Харков.
И тук ми се иска да споделя някои свои впечатления и разсъждения след пътуването в тази ключова за националната, регионалната, континенталната и дори за глобалната сигурност държава.
Но най-напред да кажа четири нещица за България – така, както я „видях“ от Украйна.
Първо, гледана дори от Украйна, България изглежда ужасно провинциална, анархистична, хаотична и живееща глупаво държава. Наистина няма такава държава! Дребни ежби, дребни теми, дребни страсти, дребни политици. Дребно и раздробено общество…
