Стратегия Синергия Сигурност

  Днес ми споделиха следното много интересно и вероятно донякъде, но само донякъде, спорно разсъждение (може да е странно, но го направи общински служител, на чието бюро има календарче-портрет на Човека-Власт – служителят ми кимна иронично, демек, трябва да храня децата си, та се правя на жив дявол и половина):
  
  Държавата вече принадлежи изцяло на едни много богати хора. Те са се разпрострели над нея и са навсякъде, във всяка дейност. Затова е абсолютно логично, че нямат нужда от партия с лява идеология като БСП, затова БСП агонизира и е въпрос на време, да отиде в небитието, да се върти около 5-6%, колкото за фон, за имитация на опозиция и многопартийност.

  Някога в 36-о Народно събрание имаше един почти светец – Васил Златаров от БДФ, виждам чрез Гугъл, че е починал през 1997 г., светла му памет!
  Той ми разказваше, че през времето, когато осъден на смърт е лежал съвсем сам в тясната килия за такива, които ще бъдат разстреляни, при всеки шум в коридора и отекващи стъпки е очаквал вратата на килията да се отвори и да го отведат за разстрел. Толкова пъти е умирал мислено, че накрая се е молил поредният шум и кънтящите в тишината стъпки да са за него, да го извеждат най-сетне, че не може да издържа. В един момент смъртта е станала по-малко страшна от страха от смъртта.
  
  Не е никак адекватно точно такъв пример да давам, но какво да се прави.
  Футболът е отражение на политиката у нас, в него се намесват низки и ниски страсти и пристрастия.

  Не заради някаква поредна полемика, а като малък нюанс, като незначителна подробност в пейзажа ще кажа, че учените, мислителите, философите отдавна предупреждаваха, че светът навлиза в ново време – на Рисковото общество, на серийно произвежданите несигурности, на превръщането на извън-редността, а-нормалността в новата във-редност, нормалност, на перманентното състояние на криза, т.е. на преминаване от една криза в друга.
  Друг е въпросът, че снижаващият се стратегически ръст на политиците доведе до това, че масово по света са на власт хора, които нямат потенциала да управляват в новата среда, с новите предизвикателства и рискове.

  Не съм сред фанатизираните апологети и безкритичните възхваляващи на начина, по който функционира ЕС. Аз също съм видял как той работи и съм писал скептично за него.
  Но според мен има нещо цинично в това нахвърляне - как Европа се била опозорила при кризата с бежанците, как направо се провалила, как нагледно доказала своята несъстоятелност, как въобще рухнала европейската идея!

  Моя бивша студентка, завършила с отличен висшето си образование и така и не успяла за 14 месеца да си намери работа, защото е постоянно измествана от връзкари, интимни приятелки, протежета и калинки, ми писа преди малко: