В страната ни текат деструктивни процеси, натрупва се негативна енергия и аз все по-често си мисля, че е въпрос на време натрупваното вътрешно напрежение в тенджерата под налягане да избие с взрив капака. Накъде ще отхвърчи той и кой ще бъде изгорен от парещата струя, това е трудно да се прогнозира, но опърлено болезнено ще бъде и обществото.
Тук привеждам някои мои коментари, направени във Фейсбук за това, което долавям със сетивата си като проблеми в обществения ни живот…
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За капака на тенджерата под налягане и нарастващото напрежение в нея
Възможни са два сценария – и двата крайно негативни и деструктивни
Според мен, независимо кой колко ленинизъм-болшевизъм е оставил в себе си и доколко е успял да изстиска историческия материализъм от своя аналитичен инструментариум, ситуацията в България изобщо не е революционна. Далеч сме от това, низините да не искат, а върховете да не могат да живеят по-старому.
Ненормално общество в ненормална държава
Днес пихме кафе с мой познат, видяхме се, защото иска да помогна на дъщеря му с литература и съвети за дипломната й работа. В разговора ни той в отговор на мой въпрос как вижда нещата в България, сподели приблизително следното:
Това, което наблюдаваме само през последните десетина дни в политическия ни живот не би могло да се случи в нормална държава. Но то се случва. Изводът е – ние не сме нормална държава.
Една песъчинка може да отприщи лавината
Често говоря за обществото, като за сложна, динамична, нелинейна система, като за „самоорганизираща се критичност“ (self-organized criticality). Това понятие е предложено от датския учен Пер Бак през 1987 г. Пример за самоорганизираща се критичност е купчинка пясък. С насипването на пясък склоновете на купчината стават все по-стръмни и когато наклонът достигне определена критична стойност (критичен праг, точка на фазов преход, повратна точка), тогава и най-малката добавена песъчинка поражда лавини, свличания на пясъка, така че наклонът се понижава, докато достигне обратно критичната стойност. Подобни процеси на бавна промяна без особени последици до един момент и лавинообразно развитие след него са наблюдавани и изучавани при снежните лавини (естествено), горските пожари, земетресенията, войните.
Капанът на безизходността и има ли излизане от него
Особен интерес в обществените и естествените науки представляват системи, които са сложни, динамични, нелинейни, самоорганизиращи се критичности. Те се подчиняват на определени закони, в тях се наблюдават редица характерни явления, като правило те вече не се стремят към равновесие (хомеостаза) и стабилност (статика), а се самооптимизират, като минават през повратни точки, точки на бифуркация, състояния на ръба на хаоса (on the edge of haos), устойчивостта и развитието им зависят от тяхната способност да преминават успешно през различни енергетични нива и дори през катастрофи.
