Президентът има едно много силно и изключително важно правомощие, въпреки основно представителните си функции - да прави обръщения към българското общество, към нацията, на която е държавен глава.
Мисля си, че вместо днес, в този печален за България ден, да пише статус във Фейсбук, президентът трябваше да излезе очи в очи със своя народ и да заяви ясно и отчетливо позицията си спрямо т.нар. Народен съд. И високата му длъжност го изисква и конкретният повод го заслужава във възможно най-висша степен.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За Президента и т.нар. Народен съд
Много важно уточнение
Много важно уточнение, което правя за пореден и ми се ще - за последен път:
Аз не възразявам мои коментари във Фейсбук и анализи в блога "Позиции" на сайта ми nslatinski.org да бъдат препечатвани, но съм поставил едно-единствено условия - да бъде ИЗРИЧНО указвано откъде са взети!
Продължавам да вярвам, че статусите в социалната мрежа Фейсбук са мое свещено и никого не ангажиращо като лично мнение право.
Гнусната роля на голфърите-социолъжи
Човек и едно кафе време да загуби сутрин и му стига да разбере, че "по телевизията" голфърите-социолози и вся остальная ... вече упорито работят да подредят следващия парламент.
Да, крайно е казаното, но за пореден път определени "социолози" и "социолъжи" започват навреме систематично да набиват на хората в главите кой влиза и кой не в новото Народно събрание. И се получава самосбъдващо се предсказание. Народът ни елементарно се лъже, това е не лема, не теорема, а направо аксиома. Пък и всеки народ не обича да си дава гласа за партии, които "е известно", че не влизат.
Класически с цинизма си случай как се вкарва някой в парламента само с такива набивания на главите "по телевизията" бе при предните избори партията на един, с извинение, ТВ водещ.
Летящият Спартанец
Бих подминал вестта за пътуването с транспортен самолет до Брюксел. В края на краищата, толкова много коментари, един повече, един по-малко.
Но, както казваше преди време друг генерал - За Държавата ми е обидно!
Първо, към самолета ще са вперени не само с възторг и аплаузи погледите на леко лъжещия се и лесно мамещия се български електорат, но и с ирония и сарказъм - на Европа, доколкото Брюксел е своего рода европейска столица.
Организацията в беда е като жив организъм
Няма да навлизам прекалено в научните дебри. Само ще кажа, че има пет нива на сигурността (на индивида, на групата от индивиди, на държавата, на общността от държави и на света).
Във второто ниво на сигурността (между Индивида и Държавата) са групите от индивиди - Общностите и Организациите. Общностите обикновено са мислени като супер-Индивид или макро-Индивид, а Организациите - като мини-Държава или микро-Държава.
Това е теорията, науката.
Но напоследък, на фона на някои разрушителни процеси в обществото ни, наблюдавайки редица организации, започнах да си мисля, че Организацията освен за своите членове да са нещо като мъничка Държава, много ми приличат като поведение на отделния Индивид. Дадох си сметка:














