Разговор с колега на обяд:
Хората в различните администрации и държавни и общински администрации стават все по-уязвими, притиснати и притеснени, подложени на мачкане, безнадеждно беззащитни, и защото в България вече няма истинска опозиция. Да, така е!
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
При настъпващия де факто еднопартиен режим хората стават все по-беззащитни
Поход или похот: стремежът на учените към участие в политиката
Като гледам мелодрамата и многострадалността на поредната Геновева, скочила от университета в политиката и наритана по типично нашенски начин, та сърцето ми се свива и къса.
Аз самият съм бил, така да се каже, обект на замислянето – защо един човек, чийто живот е свързан с науката, може да се стреми да заеме някой пост в политиката, като по този начин се откъсва от науката и то понякога фатално, необратимо…
Има няколко категории такива хора.
Пух и прах след европейския доклад. Е, и?
Пух и прах след европейския доклад. Е, и?
За да няма спекулации, ще кажа веднага: аз смятам, че Европа (ясно е какво се подразбира под "Европа" - ЕС) е единствената посока, от която могат да дойдат дисциплиниращи мерки за властта у нас. Ненапразно с ескалацията на проблеми във и за Европа, европейската хватка за властта ни отслабва, европейският възел около дебелият врат и грубо пипащите й ръце се разхлабва.
Не искам да участвам в дебата за робството
Не искам да влизам в дебата За и Против робството. Защото в момента съм подтиснат от това, че само през последните дни няколко души се обърнаха към мен (нали някога съм бил във властта, сиреч от голямото добрутро) за помощ да си намерят работа, защото вече не издържат. Един не издържа да си седи вкъщи, друг не издържа, защото не може да издържа децата си, трети не издържа, защото едвам свързва двата края, четвърти не издържа, защото вече не издържа и ще си тегли куршума…
Властта на Естествения подбор, властта на Закона на Живота
Един разговор вчера ме накара отново да се замисля над това, което ... мисля.
И продължавам да мисля, че съм прав за това, което си мисля.
Сега по-сериозно.
Повечето хора, с които дискутираме нещата по света и у нас, смятат, че по света нещата са твърде динамични, непредсказуеми, тревожни, опасни, нестабилни, докато у нас има яснота, вкарани сме в една рамка, в един коловоз, цари макар и лоша, деструктивна стабилност, политиката, икономиката и обществената енергия са в стагнация, цари не-промяна, даже е убита самата възможност за промяна.
Моят поглед е по-различен.
