Тук ще кажа нещо, което само на пръв поглед е лично.
А всъщност става дума за това – имаме ли принципи, на базата на които се изработват позиции, или оценяваме ключовите събития като публика – пристрастна, необективна, надъхана и не съвсем напълно възпитана.
Преди повече от 10 години, когато нарекох инвазията на САЩ в Ирак геостратегическа грешка и геополитическа авантюра и допринесох за това – държавният глава на страната ни да заяви пред парламента на страната ни „Аз не приемам тази война!“, редица анализатори и привърженици от дясната страна на политическия спектър ме обвиниха във всички смъртни грехове.
Тогава те бяха яростни поддръжници на „великата фраза“ на Соломон Паси отново пред парламента на страната ни:
„Ние сме ястреби на хуманизма, ястреби на демокрацията!”.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Хищни птици на антидемокрацията
Контрареволюция на лузърите
Дългогодишен приятел от Харков (все пак там минаха 8 от моите най-хубави години на младостта – 1975-1979, 1982-1986) ме накара отново и по малко по-различен начин да се замисля над ставащото в Украйна. Той ми написа:
„Добре беше преди да реши да ни помогне, Путин да ни бе попитал дали се нуждаем от помощта му!“.
Този мой приятел е рускоговорящ, сам определено не знае дали е повече руснак или украинец.
За Кисинджър, Украйна и смесването на жанровете у нас
Естествено прочетох с интерес публикацията на Хенри Кисинджър „Как да излезем от украинската криза“ за в. „Вашингтон пост“, http://www.mediapool.bg/kak-da-izlezem-ot-ukrainskata-kriza-news217593.h....
Тази кратка негова статия бе приета - доколкото мога да съдя от отзивите - много позитивно, дори бе определена като мъдра. По принцип тя е едно нормално и обективно мнение, изречено от човек с голяма тежест в световната политика. Не е върхът, в нея има доста общи разсъждения, баналности и опит да се кажат някои до болка известни неща на не съвсем информираната в детайлите публика.
Путин – а сега накъде?
Аз си мисля, че пред Путин сега има две крайни опции:
- Едната е да продължи да поддържа войнствената реторика и да удави катастрофалната си грешка в думи, които значителна, но намаляваща постепенно част от руснаците ще аплодират, а навън ще се консолидира негативно отношение към него като авторитарен и вече доста безотговорен Big Boss на свръхбогатата прослойка, която контролира Русия с фасадна, процедурна, опираща се на силовите структури и управляема демокрация.
- Другата е да даде заден ход, да започне действия, с които "to safe the face" ("сохранить лицо" или "делать хорошую мину при плохой игре"), като контролираните от Кремъл медии започнат да обясняват на света, че това е било удряне по масата, за да се напомни "кто в доме хозяин" и да се покаже, че чашата на търпението е преляла, а съвсем не е начало на военна агресия.
Игра с огъня
Винаги съм наричал Студената война не само на шега "Първата Студена война".
Едва ли заради Украйна ще има Трета Световна война, но не е изключено да има Втора Студена война.
Много трудно може да се прости и забрави това, което Путин в момента прави с "въвеждане на ограничен военен контингент за изпълнение на националния дълг" (някога намесата в Афганистан бе формулирана като "въвеждане на ограничен военен контингент за изпълнение на интернационалния дълг".
Умът ми не може да побере защо той допуска такава чудовищна стратегическа грешка...
Вероятно наистина са прави социалните психолози, които смятат, че 8-10 години абсолютна власт деформират психиката на всеки властелин и той заживява в паралелен свят. И затова се въвежда при демокрацията мандатността.
