Стратегия Синергия Сигурност

  Един, често цитиран от мен мой приятел, тези дни ми каза: "Това правителство е нашето, но не е моето!”.
  С други думи – правителството е на България, но аз не съм му фен.
  Така е и с мен.
  От една страна ми се иска правителството да успее, защото провали ли се, това ще нанесе жесток удар на моите планове и на личните професионални и житейски проекти на децата ми, както и на всички, които смятам за близки хора и сродни души.
  От друга страна, нещо в мен яростно и с горчивина се бунтува, като гледам какви каши постоянно забърква правителството и какви скандали то непрекъснато ни сервира.

  Доклад, изнесен на конференцията
  „Политика за сигурност и отбрана – актуални проблеми на националната и международната сигурност”
  Военна академия, 1 юни 2010 г.

  Класическата държава на сигурността има четири институционални опори – Армията, Полицията, Специалните служби, Отбранителната индустрия.
  Една от водещите тенденции в международната сигурност е нарастващата роля на природни, антропогенни и техногенни (съчетание на технологии и човешка дейност), бедствия, аварии и катастрофи и необходимостта от все повече ресурси за тяхното ранно сигнализиране, превенция, своевременно реагиране, противодействие и ликвидиране на последиците.
  С други думи, четирите класически опори на държавата на сигурността се изправят лице в лице с мощен конкурент за ресурси - материални, финансови, когнитивни (свързани със знанието) и човешки – Гражданската защита, а по-точно – Гражданската сигурност (някъде я наричат Социетална сигурност).

  Преди почти 20 години, на 10 и 17 юни 1990 г. в България се проведоха първите парламентарни избори след 10 ноември 1989 г.
  Аз не мога да нарека тези избори нито „свободни”, нито „демократични”, но въпреки това тяхното значение за страната ни е огромно.
  Защото те в една не малка степен предопределиха Прехода към демокрация, вкараха обществото ни във възможно най-трудно проходимия коловоз и „венчаха” нашата постоянно не-ставаща демокрация за бившата комунистическа партия.

  В своята великолепна книга „Against the Gods. The Remarkable Story of Risk”, Peter L. Bernstein пише, че забележителна черта на нашето време, отличаваща го от изминалите хилядолетия е настойчивото усилие да се установи контрол над факторите за риск и неопределеност, т.е. стремежът на хората да станат господари на своята съдба като овладяват стратегия на поведение, основаваща на разбирането, че бъдещето е не просто каприз на боговете и че човечеството не е безсилно пред природата. По този начин бъдещето няма да бъде повече огледало на миналото или мрачно притежание на оракули и предсказатели, монополизирали знанието за това, което ни предстои.

  В предишен текст на този сайт писах за т.нар. „Черни лебеди” - една особено важна характеристика на сегашното сложно, динамично, изпълнено с неопределеност и несигурност време.
  Тук ще стане дума за друга не по-малко важна специфика на днешния рисков, а може би рискован свят – за т.нар. „Ефект на Матея”.