Хубавото на социалните мрежи и блоговете е и това, че те помнят и пазят позиции, мнения, становища, виждания - кой какво е писал, казал, изрекъл, споделил преди време и когато е трябвало, а не post factum.
Тези дни ме разядоса едно мислене на глас на Фейсбук-приятел. Той напълно е забравил възторга си (защото на първа сигнална тогава това ни устройваше, понеже бе във вреда на мутроидно-репресивната "ГЕРБ") от действията на главния прокурор по кристално-ясно съчинената в полза на БСП политическа афера (далавера) "Костинброд", коренно променила резултатите от изборите и тласнала ни в този безполезен, безразсъден и безотговорен, но безкрайно удължаващ агонията си парламент.
А ако помнеше какви ги е мислил и говорил тогава моят Фейбук-прятел, щеше да си даде сметка и колко прави бяхме ние, които още веднага дадохме коренно различна оценка на действията на ППП (Политическа партия "Прокуратура"). ППП продължава във всяко свое действие и по-скоро бездействие да играе в един отбор с елита на БСП-ДПС и упорито не забелязва нищо, което да уязвява законово този елит...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За постигнатия вече успех и за възможната (все пак) бъдеща победа на протестите
Няколко думи за предстоящата война на Запада срещу Сирия и за отношението към сегашното правителство
Приятели, вкл. във Фейсбук постоянно ме критикуват на личната ми поща и в разговори, че не съм бил заявил позицията си по предстоящата война на Запада срещу Сирия. Непрекъснато ме притискат за мнение и журналисти от различни медии.
Изобщо не съм се "покрил", не съм се "скатал", а "мълчанието" ми е стечение на резултат от някои обстоятелства.
ПРопагандатори на ПРавителството, навън е 21 век!
За мен е направо удивително, на моменти шокиращо - какъв език се използва от най-радикалните защитници на правителството!
Този език ми напомня за отминали и невъзвращаеми времена - език на омраза, на насъскване срещу злодеи, разбойници, соросоиди, платени мекерета и внедрени отвън тук разсипвачи на България.
Това е език на насаждане на страхове, на апокалиптични сценарии, на болшевишка надъханост, на ненавист към гадния Запад, на щампи и фрази, представляващи порочна смес от времената на насилствената ТКЗС-колективизация и на късносоциалистическата пропаганда и агитация (когато се свикваха „открити партийни събрания” за спонтанно осъждане на един български поет)...
За една среща с мои червени приятели в квартално ресторантче
Снощи за малко минах да се видя с малко по-възрастни приятели и с техните също така възрастни приятели. Те са симпатична група с твърдо БСП-ориентация и се събират веднъж в месеца в скромно квартално ресторантче, където винаги сметката се плаща от един от тях - ларж "червен реститут" (както те му казват с тиха завист).
Чули ме веднъж как бил съм бил "нарязал" по радиото Петър Волгин и решили да ме поканят да поспорим за протестите.
И да ги нямаше протестиращите, те щяха да бъдат измислени – защото повече така не може да продължава
Човек докато пише своите си текстове, трудно намира време да чете текстовете на другите.
Ето, че съм пропуснал да прочета този много добър текст на Тони Николов: http://kultura.bg/web/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BE%....
Аз също мисля почти в пълна степен така.
А след като наша достолепна демократка се разтревожи от подмяната на протестиращите и ги призова съвсем категорично или незабавно да се приберат по домовете си, или веднага да започнат отначало, си казах отново и отново две неща.
