Стратегия Синергия Сигурност

  Както може да се види в самото начало на моя сайт е изрично изписано следното уточнение:
  
   „Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.”
  
  Освен това, социалната мрежа Фейсбук по самия си замисъл и начин на функциониране е платформа, в която всеки човек споделя само и изключително своето лично мнение.

Тук са моите статуси във Фейсбук за местните избори и референдума.
  
  1.
  Тази петилетка полупроводници, другата петилетка - цели проводници, другарки и другари!
  
  На тези избори почти цялата власт, на другите избори – цялата власт, другарки и другари!
  
  Еднопартийната система се завръща.
  Много пъти през последните две години писах за това.   Хубавото е поне, че няма да си търсим Тато, имаме си го. И Милко Балев няма да си търсим - и него си го имаме. И БЗНС - също, защото ще си имаме няколко.
  Политическата полиция може да влиза – вратата е широко отворена.
  Утре, като човек си търси работа, да не се чуди защо ще му бъде необходима бележка от местния (едно)партиен функционер.
  И препоръка от (едно)партийната организация в университета или бившата му месторабота.

     В Историята може и да не съществуват абсолютно преки аналогии, но тя е неизчерпаем източник за проспани предупреждения от народи, които нямат вградени в себе си системи за ранно сигнализиране (казано по-наукообразно) или са с приспан инстинкт за самосъхранение.
  Безчинствата и психопатологиите на фашизоида не са никак безобидни. Той оскверни и унижи самото понятие патриотизъм като характерна присъщност на огромна част от обществото ни, после омърси с мазните си от цинизъм пръсти русофилството като съществена характеристика на една немалка част от нашето общество, а сега вече плюе върху все още съществуващата ни нормалност.

  Покрай далеч по-интересните неща, хвърлям поглед и към различните коментари от актуалната ни политика. Голямо палене и трогващо автентични емоции за всеки отделен случай, за всяко взето само по себе си решение на властта или в полза на властимащите – лично, частно, групово, партийно, корпоративно, олигархично.

  Разбира се, че ситуацията с бежанската девета вълна е трудна, сериозна, безпрецедентна, критична.
  Тя послужи за прекрасен и удобен повод редица автори, предимно с крайно леви и крайно десни виждания (да добавя, че и в обществото големи маси хора „мигрират“ в крайно ляво и крайно дясно, а значителна част от тях шизофренично и политически перверзно се изхитрят да съчетават във вижданията си крайно лявото и крайно дясното) да погребват Европейския съюз, да стискат палци чрез гръмогласни хули за неговото разпадане.
  Оставям на страна това, че те изобщо не мислят и не казват – а какво се случва с Европа, още повече с България, когато ЕС се разпадне. Ще цъфнем и ще вържем? Ще станем по-модерни, по-демократични, по-нормални, по-развити, по-сигурни, по-почтени, по-достойни, по-щастливи? Намирисва ми на политически мазохизъм…