Стратегия Синергия Сигурност

  Покрай фондацията "“Tipping point" на едни (общо-взето) самодоволни и доста досадни (меко казано) за демократичните процеси у нас хора, се изписаха доста измишльотини, нечистоплътности и спекулации, само и само да се хвърли поредната кофа сянка върху протестите и протестиращите.
  А всъщност едноименната книга-бестселър на Малкълм Гладуел
  “The tipping point: how little things can make a big difference”
излязла и на български като
  "Повратната точка: Как малките неща могат да доведат до големи промени" ,
  си струва на всяка цена да бъде прочетена!

  За мен това е несъмнено отдавна, но след днешната поредна идиотия (провалянето на вота за недоверие), предполагам, че постепенно всички най-сетне ще започват да се убеждават, че поведението на "ГЕРБ" като зле организирана политическа групировка вече не може да бъде описвано с политологически, социологически, културно-антропологически и психологически понятия и термини.
  За тази цел си има твърде образни изрази от устното народно творчество, с които се описват глупостта, простотията, безпардонността и наглостта.

  Прочетох един (поредният от многото) текст срещу протестите и протестиращите от автор, ползвал се дълго време с моите симпатии.
  Да кажа първо, че изобщо не смятам, че който не мисли като мен е лош човек...
  
  Въпросният текст е вътрешно протворечив, дори с леко смущаващо раздвоение, подправен с някои цитати, макар че да цитираш Фуко без да го познаваш и още повече - без да го разбираш, е все едно да продължаваш да смяташ, че именно на него е кръстено Махалото на Фуко.

  Като чета масовите и ставащи все по-яростни и-или изтънчени нападки срещу протестите, си мисля някои малко абсурдни нещица.
  
  Ако и по онова време се съдеше само по фОрмата, а не по съдържанието, само по външния ефект, а не по смисъла на посланията, само по средствата, а не по техните цели, то българският интелектуален и културен елит (доколкото го е имало и не, че не е разсъждавал точно така) през 70-те години на 19 век би писал и вопил за великия Бенковски и неговите не по-малко велики съмишленици-нехрнимайковци:
  кичозно, маниерно, театрално, хепънингово, плакатно, артистично, водевилно, лекомислено, непонятно за широките народни маси!!!

  Хубавото на социалните мрежи и блоговете е и това, че те помнят и пазят позиции, мнения, становища, виждания - кой какво е писал, казал, изрекъл, споделил преди време и когато е трябвало, а не post factum.
  Тези дни ме разядоса едно мислене на глас на Фейсбук-приятел. Той напълно е забравил възторга си (защото на първа сигнална тогава това ни устройваше, понеже бе във вреда на мутроидно-репресивната "ГЕРБ") от действията на главния прокурор по кристално-ясно съчинената в полза на БСП политическа афера (далавера) "Костинброд", коренно променила резултатите от изборите и тласнала ни в този безполезен, безразсъден и безотговорен, но безкрайно удължаващ агонията си парламент.
  А ако помнеше какви ги е мислил и говорил тогава моят Фейбук-прятел, щеше да си даде сметка и колко прави бяхме ние, които още веднага дадохме коренно различна оценка на действията на ППП (Политическа партия "Прокуратура"). ППП продължава във всяко свое действие и по-скоро бездействие да играе в един отбор с елита на БСП-ДПС и упорито не забелязва нищо, което да уязвява законово този елит...