Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За езика на властта в първо лице единствено и неповторимо число

  Слушах преди няколко дни как Той говори за поршетата и сланината, по-рано - за кюфтаците и шестаците, преди това - за българите като овчарски кучета и спукването от бой на изборите, а още по-по-рано, а още по-преди това…
  Ужас!
  Вибрирам от "къса ми нервите" до "сърцето ми се къса" при такова говорене, то просто не е истина. Не е, ама е...

Чуплива държава на автопилот

  Тук не става дума за исторически, културни, религиозни и социално-психологически пристрастия и комплекси. Всеки като човек, в индивидуален план може да си ги има, но сега въпросът е за националните интереси, т.е. на далеч по-високо от личностното ниво – на общностно, обществено, национално, държавно ниво. Ние, българите, не бива да сме точно днес фанатизирана и заслепена от клубни пристрастия публика на футболен мач. Ние не бива да играем на черен-петър, дама или не-се-сърди-човече, защото край нас се играе сложна шахматна партия, даже не толкова шахматна партия, доколкото шахът е игра преди всичко със смесени оперативни и тактически измерения – играта, която се играе край нас е от типа на японско-китайската „GO“ – игра основно със стратегическо съдържание, като в енергийните аспекти тя наистина е „GO” – „Gas & Oil”, макар да ни се „пробутва“ в терористичната суматоха като анти- и про-терористична битка.

Самозабравянето на несменяемите авторитарни вождове и свързаните с него рискове за регионалната и глобалната сигурност

  Студенти, които са слушали мои лекции по системно прогнозиране, базирано на стратегическо проектиране и сценарийно планиране знаят, че аз разглеждам като хипотетичен вариант възникване на много интензивно напрежение между Русия и Турция и какви са евентуалните опции за външнополитическо поведение на страната ни при условието на членство в НАТО, където Турция също е член, и на ЕС, в който Турция не членува.

Ударите върху душата и тялото на Европа и предупрежденията и поуките за нас

  В дните след трагедията в Париж, причинена от зверските терористични удари на гадни мерзавци и мерзки гадове, написах няколко статуса във Фейсбук.
  
  
  1.
  Терористичната агресия срещу Европа трябва да ни направи още повече европейци. Това не е само удар върху душата и тялото на Франция, това е удар върху душата и тялото на Европа.
  Само който не разбира това, може да злорадства по адрес на Европа и да обвинява и проклина с антиевропейска злъч.
  Нападат Европа за това, което тя е и за всичко, което тя прави.
Вярно е, има неща в нея, които могат да бъдат и по-добри, както и сред това, което тя прави, има неща, които може да прави по-добре.

Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред!

  https://www.youtube.com/watch?v=6krJLyxg4Jg
  В интересно време живеем. Или поне на мен ми е интересно да живея в него.
  Общо-взето през годините съм имал едни и същи принципи, отстоявал съм едни и същи позиции. Разбира се, поне с малко съм помъдрявал и съм засилвал аргументите за тези принципи и мотивацията за тези позиции.
  Въпреки това периодично, като в нечия вълнова теория, ту доста леви, ту доста десни започват почти по един и същи сценарий да ме заплашват с уволнения, а преди време дори да успяват да ме уволнят и оставят без работа. Причината е, че не им се харесва това, което аз говоря и пиша. И те намират марионетки сред моите началници и им заповядват да преминат към дисциплинарни репресии.
  Странното е, че абсолютна държавна институция не се поддаде веднъж на натиска отгоре, а абсолютно частна институция не само клекна под този натиск, ами се престара допълнително.

Експорт на съдържанието