Йоги Бера май беше казал, че да се правят прогнози е изключително трудно, особено пък когато това се отнася до бъдещето.
А един мой приятел твърди, че най-лесно се правят песимистични прогнози.
При все това, си мисля, че този парламент няма да има дълъг живот, няма как да го има, ако все пак съществува някаква разумна логика в политическата ни реалност. Нещо повече, съвсем естествено ми се струва да предположа, че именно започващият утре парламент ще нанесе почти неизлечим удар върху самата идея за парламентаризма у нас и докрай ще превърне Народното събрание в декоративен и имитационен придатък на функциониращия по коренно различни, паралелни закони политически режим в страната ни.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Властта – орел, рак и щука
Какво май терзае Тереза Мей
Не разбирам почти нищо от политическия пейзаж в Обединеното Кралство, където очевидно също има нещо гнило. Максимум да схващам някои по-незначителни подробности от този пейзаж, ала те не са достатъчни, колкото и да са необходими.
Но пък теорията на сложните, динамични, нелинейни и самоорганизиращи се системи (такава система е и обществото) твърдят точно подобно поведение, каквото май терзае Тереза Мей:
Референдумът на Ердоган, насипната ни система за сигурност и членството в ЕС и НАТО като единствена реална гаранция за България
Разбира се, Ердоган ще тръби, че е спечелил референдума. Пътят към Тюркланд юбер алес може би е открит.
Но нека погледнем календара - не този в кабинета на Ердоган, а другия - според който сме в 2017 г.
Затова не може да се изключи, че от своята победа на референдума Ердоган ще бъде главният губещ.
Защото освен варианта на Турция като полупросветена сатрапия, ислямистка по форма и диктаторска по съдържание, има и други варианти:
Добре, че пътят на България към Европа не мина през Босфора, както искаше Разединителят
Прехваленият днес някогашен циничен разединител на българи и турци, докато
-- издигаше непристъпни политически барикади между тях
-- забраняваше БСП,
-- раздаваше депесарски шутове по СДС,
-- дерибействаше корупционно и
-- мърсуваше открито, размайхвайки медийно бельото на поредната си прегоряла за либидото му изгора,
през цялото време почти прегракнал от амбиция и шейтански злорадо вопеше,
че пътят на България към Европа минава през Босфора...
На кого служи държавата и кого обслужва властта
Има нещо знаково и знаменателно, нещо като символ и метафора на целия Преход и на цялостното постпреходно статукво в това, че връхлитащото ни управление търси трескаво ресурси преди всичко и най-вече из заделяните пари за инвалиди и болни, социално слаби и бедни, нещастни и неудачни хорица,
а не в ограничаването на корупцията,
а не във възпирането на контрабандата,
а не в оптимизирането на администрацията и спирането на свръхпроизводството на нови и нови структури в нея,
и особено не в принуждаването на олигархията да намали своята ненаситна алчност и безпощадна хищност при изсмукването на обществените финанси, не в доказването на законността на придобитото от нея имущество, не в отделянето й от държавата и спасяването по този начин на остатъците от държавност!














