Човек от охраната пред един от университетите ме спира днес и ме заговаря:
- Какво ще правим с България, проф. Слатински, на зле върви, тръгнала си е напоследък и съвсем ще си отиде, ако продължаваме така!?
Бързам, а и избягвам вече да влизам в дискусии в обществени места, които събират публика и се започва една...
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
„Останах в България - каква нелепа заблуда!”
Държавата ни започва да полудява
По време на късния соц... Има избори.
Едно от децата ми е още бебе. Към 11.00 се каня да го изведа с количка на разходка. На вратата се звъни нервно, припряно. Съседът, който е нещо като отговорник по линията на ОФ. Моли ме да отида да гласувам, защото му развалям статистиката. Не ще и да чуе, че след разходката и обяда ще мина през секцията.
Воденичният камък Бокова
Всичко, което написах през последните месеци за грубата грешка на правителството, премиера, външния министър и президента да лобират за една абсолютно безнадеждна кауза "Бокова" се случи. А аз изобщо не съм нито най-прозорливият, нито най-информираният.
Това бе тотално неизбираема кандидатура, защото a priori не можеше да прескочи фаталното вето ("голямото вето") на поне две от страните, имащи това право, нито можеше да събере поне 9 гласа от 15, дори двете велики сили да се бяха въздържали от гласуване (т.е. "малкото вето").
България над всичко, а те – над България
Не зная как е при другите, но аз като чуя или прочета как някой политик или даже партия изпише на гърдите си, на гърба на фланелката си, на ФБ-стената си или като мото на дейността си "България над всичко!" и ми замирисва на такова грубо лицемерие, че не мога да си позволя лукса да мисля нещо хубаво нито за дадения политик, нито за въпросната партия...
- Не само защото това си е заемка от едно далечно юбер алес...
Ето той – това е ББ!
Простонародната харизма (моделът „Тато” – един от нас, но на власт), неистовата страст на нашия народ да му разказват приказки с много страхове, но с щастлива развръзка, както и неговата, на народа ни, потребност от Войвода-закрилник, от Индже, от внезапно преродилият се за нов живот кърджалия-даалия – всичкото това не престава да ме удивлява.
