Най-правилното нещо, което всеки, който се опитва да разсъждава на глас в своя блог, трябва да направи, е да се възмути колкото съвест и влияние има - по повод на бруталната съдебна репресия, извършваща се в момента над СДС.
Веднага ще поясня, че това СДС не е моето СДС и аз отдавна съм охладнял към псевдополитиците, настанили се на „Раковски” 134 (сградата, с която бяха свързани толкова много мои емоции и надежди).
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нашите политици: Четенето е безполезно! Има къде-къде по-печеливши дейности (Но също така за грубата съдебна разправа със СДС)
Най-същественото от една нова монография на РАНД Корпорейшън за Русия (Вместо коментар за Софийския енергиен форум)
Идеята за провеждането на форум, подобен на Софийската енергийна среща е стара - поне от преди петилетка време.
Но след мандат и половина на пропуснати възможности да направи нещо значимо; след като позволи на дребните ежби на политическото ни ежедневие да изцеждат творческите му усилия; и след очевидните прояви на слабост да устоù на засмукващите изкушения, съпътстващи властта, сега, с това „газово” мероприятие Георги Първанов дава воля на разбираемите си човешки и лидерски амбиции да постигне нещо по-сериозно, с което да остави някаква диря, та чрез нея да се осмислят неговите десет години на президентския пост.
Отвличанията на хора в държавата на отвлечения народ („Ние сме безнадежден случай”)
Отвличанията на бизнесмени и-или заможни хора у нас придобива характера на епидемия. В този смисъл са разбираеми исканията за по-крути, по-сурови, по-безкомпромисни законови мерки. В края на краищата, ситуацията започва да се превръща в кризисна. Ето защо, съответно, трябва да се действа като при криза.
И все пак...
Така съветвах президента: За младите хора (Или „Камо грядеши, Българийо?”)
Водещата новина днес, на Велика Събота:
”Двама младежи са били убити при сбиване в центъра на София”. (Агенция "Фокус" 18 април 2009 г., 09:46 ч.)
За жалост, в тази новина няма нищо ново. Или ако има, това са имената на поредните убити български младежи.
Наистина на човек му иде да възкликне с горест: „Българийо, къде отиваш?”...
Кратък текст за липсата на угодия и за пълната безизходица (С дълъг post scriptum за ... Атлантида)
Онзи ден станах неволен свидетел на преинтересен политически спор.
По алеята в парка вървяха и се караха доста шумно двама души - вече застаряващ баща и все още младеещ се син.
Бащата някак успяваше да харесва едновременно и Сергей Станишев, и Бойко Борисов, а синът очевидно не понасяше и двамата.
Синът превъзбуден ругаеше: „Карат се, правят народа луд, а и единият, и другият за нищо не стават!”
А бащата обиден се сопваше: „Какви хора сте това вие, бе? И този лош, и онзи лош! Костов такъв, царят – онакъв!! Никой политик не може да ви угоди!!!”
