Стратегия Синергия Сигурност

  Науката за сигурността е обществена наука и затова е свързана пряко с управлението, обществото и реалните политически процеси.
  Ето защо колкото и да преподаваш Как на теория трябва да бъдат нещата и защо могат да стават все по-добри?, винаги студентите и слушателите задават въпроса (а по-скоро и по-често дават отговора) Как на практика са нещата и защо стават все по-лоши?
  Много трудно е при разговор за политиката (за сигурност, за отбрана, за вътрешен ред, за външни отношения, за управление на и при кризи) да се избягва политизацията, понякога се налага човек да полага почти виртуозни усилия и не винаги с успех...

  Едно от преимуществата (но и недостатъците) на социалната мрежа Фейсбук е възможността да реагираш бързо на всяко събитие, с което поемаш всъщност и риска тази реакция да е повече емоционална, отколкото рационална.
  Текстовете по-долу са мои разсъждения от последните дни именно във Фейсбук. Те са лични споделяния, без претенции да носят някаква претенция за експертност и професионализъм, за политологически анализи и политически синтези.
  
  
  Наистина нещо в тази природа, не само енергията, не се унищожава и не се създава, само преминава от един вид в друг: ето, тефтерчето на Филип Златанов се загуби, но пък президентът се намери - на несъществуващ митинг на 10.11.89.
  Това обяснява защо ентропията ни (т.е. хаосът) нараства непрекъснато...
  Тефтерчето на Филип Златанов и десетоноемврийското дисидентство на президента, като перфектно знакови събития - едното за наглост, другото за шмекерлък - даващи точната диагноза на днешното българско състояние (или както би казал действителният наш политически дерибей - дередже)...

  По-долу съм привел свой коментар преди време във Фейсбук и още по-раншен текст на моя сайт. Те в случая могат и да не се четат, служат само за илюстрация на моите позиции.
  Днес видях от екрана на телевизора една за мен до болка досадна (защото от нея вее лично непоносима скука а-ла късен пропаганден соц) РБ-дама, да повтаря своите няколко изтъркани, бюрократично-кухи фрази, а именно, че докато всичко не било договорено с ББ, нищо не било договорено.

  Има по-интересни и полезни неща от следенето на т.нар. слова на лидерите в Народното събрание. Най-малкото сетивата се щадят от досега до политици, които са ситни, дребни като камилчета, а мислите не се замърсяват с хрумващи ти думи тежки...
  Но понякога надзъртам в медията 4.0 - Фейсбук.
  Научавам подробности, детайли, но те не променят предположенията и изводите ми.

  Не зная дали обществото има реална представа за множеството кадрови промени, извършени от служебното правителство. Струва ми се, че досега нито едно от другите три служебни правителства не е вземало толкова много и толкова противоречиви кадрови решения. Не съм сигурен дали служебното правителство има моралното право да осъществява подобна мащабна дейност, доколкото е с крайно ограничен – като време и функции – мандат.