Всъщност, това са два мои статуса във Фейсбук по един и същи твърде позорен за страната и обществото ни повод.
Статус 1, 2 декември
Да не разбира какво точно става и в каква ситуация се намира, може да се случи на всеки човек, независимо от интелекта, образованието, възпитанието и културата му. Защото всеки човек е поне малко егоист, егоцентричен и обичащ себе си.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Две разсъждения по един позорен повод
Провалът на Путин с "Южен поток" има не само икономически и енергийни, но и цивилизационни и трансформационни измерения
По-рано днес споделих мнението си (мнение на не-специалист) за геоенергетическата новина номер 1 - отказът на Путин от "Южен поток" – виж http://nslatinski.org/?q=bg/node/650.
Разбира се, България е периферия на стратегическата игра и от нея зависи малко. Но така разбирам нещата, че винаги се питам (и искам да чуя професионалния отговор) - а къде е България в съответния проблем, какви са нейните печалби и загуби, как да минимизираме щетите и да максимизираме ползите от едно решение, взето на далеч по-високо ниво, там, където ние не можем да влияем?
Разместването на геоенергийните пластове и българите: и да паднем, и да бием, пак ще се напием
През последните години протичат много сериозни системни и структурни размествания на пластовете в геополитиката, геостратегията, геоикономиката и геоенергетиката. Държавите играят изключително сложната игра „ГО“, която в енергийната сфера е буквално “GO” (Gas and Oil). Така или иначе, ние, като държава и общество винаги си играем с увлечение нещо далеч по-просто – „Дама“, „Не се сърди човече“, „Черен Петър“…
Отново и отново все за същото - за нашата наука и туморните клетки (само че не спящи) в нея...
По-долу ще приведа мой статус във Фейсбук, посветен на изключително болезнена за мен тема. Тема, в която съм много навътре и отнасяща се до областта, в която си вадя хляба, трудя се и чувствам с оголените си нерви всичко, което се случва в нея.
Вярно е, че всеки път, когато пиша за тези неща, аз си отварям фронтове с ключови хора и си развалям отношения с мои довчерашни приятели.
Но съвестта ми е чиста. Знам, че моето мнение е лично, но то се базира на опит и преживявания. Подплатено е с разбирането ми за лична съвест и гражданска позиция. Аз вече трудно мога да претендирам за нещо повече в науката, от това, което съм. Още повече в една боледуваща у нас наука като науката за сигурността.
Ние – вечните „морални победители“
Както каза мой колега, който много повече от мен следи спорта и дори изразходва пред екрана колосални (според скромното ми и недоумяващо понякога мнение) емоции: "Все сме страхотни и все сме четвърти!".
Понеже не разбирам от футбол, а и оптиката ми понякога е изкривена (защото знам как приятели във Варна гледат на съсипването и ограбването на търговския ни флот и дирят следите на парите в посока на изпирането им във футбола), вероятно съм необективен.
Но понеже много често ми се е случвало да се сблъсквам с аналогични ситуации, мисля в духа на знаменитата Теория на игрите (която има множество приложения в икономиката, психологията, сигурността, дори в политиката - виж по-долу, в допълнението).
