Наскоро (от 13 до 15 май) бях в Иран - за участие в международна конференция, посветена на междуцивилизационния диалог в борбата срещу тероризма.
Иран е обект и фокус на остри дискусии, посветени на глобалната и регионалната сигурност. Възможността да пътувам до тази страна и да видя нещата от различен ъгъл бе за мен уникален шанс (при това разходите се поемаха от организаторите).
Разбира се, един вътрешен глас често и досадно ми нашепваше, че изобщо не е „политически коректно” да се свързвам с подобна конференция в такава държава...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Размисли, родени от участие в конференция в Иран, посветена на борбата срещу тероризма (Иран – такъв, какъвто го видях за 3 дни)
14 причини за падащото ниво на българската наука за сигурността (Така както ги вижда един от Сизифовците в тази наука)
Старая се да следя практически всичко, което се случва у нас в науката за националната и международната сигурност (ако мога да обединя по този начин различните подобласти на знанието, изучаващи въпроси на сигурността, в т.ч. проблеми, свързани с конфликтите, кризите, рисковете, международните отношения и др.).
Участвал съм в множество конференции, във всевъзможни дискусии, в какви ли не проекти. Разговарял съм със студенти, докторанти, преподаватели. Членувал съм в какви ли не съвети, комисии, работни групи, NGO-та, центрове, форуми, институти, инициативи.
С тревога констатирам, че през последните години нивото на българската наука в областта на националната и международната сигурност пада стремително...
Отбранителната индустрия и разходите за отбрана: тенденции и изводи – 4 (В огледалото на СИПРИ)
Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2010 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
► Според СИПРИ, за 2005-2009 год. при продажби на основните оръжия – танкове и бойни бронирани машини, самолети и вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи и др. - класацията е (цени в долари от 2005 год.):
Светът – 115 936 млрд. дол. (само за 2009 г. – 22 640 млрд. дол.).
1. САЩ – 34 539 млн. дол. (само за 2009 год. – 6 795 млн. дол.).
2. Русия – 27 216 млн. дол. (за 2009 год. – 4 469 млн. дол.)
3. Германия – 12 359 млн. дол. (за 2009 год. – 2 473 млн. дол.).
4. Франция – 9 234 млн. дол. (за 2009 год. – 1 851 млн. дол.)
5. Великобритания – 4 762 млн. дол. (за 2009 год. – 1 024 млн. дол.).
...
32. БЪЛГАРИЯ - 94 млн. дол. (за 2009 год. – 7 млн. дол.).
Днес не е време за експерти! (И още: Президентът атакува системата като извънсистемен фактор?)
И в коментари на материали в този сайт, и във Фейсбук, и по време на лекции, и когато ме срещнат из улиците, различни познати и приятели, колеги и читатели ми напомнят да не забравям, че все пак съм експерт в сигурността и ме подканят да напиша нещо по една или друга актуална тема, вместо да се занимавам постоянно с проблемите на властта, правителството, премиера и президента.
Аз самият отлично съзнавам, че експертният поглед е и относително по-стойностен, и сравнително по-безопасен. Защото иначе – каквото и да кажа за управлението като гражданин със собствена позиция, само си създавам лични тревоги и професионални проблеми.
Интервю за Наделина Анева, вестник „Сега”, 11.03.2011 г.
Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8595§ionid=5...
- Г-н Слатински, добра стъпка ли е да спазарим приемане на либийски бежанци срещу обещание за приемане в Шенген?
- Погледнах на нещата от две страни. Кой казва това? Лидерът на БСП. Отдавна съм престанал да вниквам дълбоко в това, което те предлагат, защото съм разбрал, че дори да имат мнение, много рядко са съгласни с него. За мен това е твърдение, което не си струва да се коментира, защото БСП са независими като нас, експретите, т.е. нищо от тях не зависи вече. Но в другия план, моята не толкова експертна, колкото гражданска позиция е, че това е удар в празното пространство. Опит да се направи бартерна размяна на две несъвместими и несъразмерими неща. Едното е очевидната неготовност на България да влезе в Шенген. Дори това да ни се случи, ние отново ще имаме традиционния български проблем - влизаме в нещо, за което не сме готови и консумираме основно негативите, минусите.
