Стратегия Синергия Сигурност

  Преди 2-3 седмици писах за това, че от 17 водещи български университети, в 13 в ръководствата им ключови позиции заемат лица, свързани с „бившата” ДС и другите „бивши” силови структури. Изрично подчертах, че сред тези хора има и стойностни учени, но най-важното е, че една мрежа, пряко свързана с репресивния апарат на късния соц е нахлупила висшето образование и определя кой какъв да бъде в него, разпределя научни степени и звания, разпорежда се с кадровата политика на университетите, превзела е държавните структури, които следят за качеството и количеството на висшето образование.

  Докато бидейки в президентството можех да наблюдавам партийните бонзи от абсурдната страна "Позитания" отблизо, видях, че тяхната партийна принципност се състои от четири достатъчно безпринципни "принципа":
  1. Властта не е средство - тя е цел.
  2. Електоратът не е цел - той е средство.
  3. Ляво е това, което говорим, за да спечелим гласовете на избирателите си; дясно е това, което правим, за да задържим властта.
  4. В опозиция критикуваме управляващите за това, което вършат; на власт вършим абсолютно същото.
  И все пак имам усещането, че дори в абсурдната страна "Позитания" тези дни абсурдността е надминала всички предели, след като те отлюспват злобно своя предишен лидер и два мандата президент Георги Първанов, а аплодират френетично Пламен Орешарски, бивш заместник-председател на СДС и абсолютно чужд за тях натрапник-кариерист.
  Представям си как им е на нормалните БСП-членове и симпатизанти и се питам - дали пък не мъждука у тях поне мъничко чувство за вина, че са съучастници в подобни абсурди?
  
  Николай Слатински
  08.02.2014 г.

  Разбира се, кой разумен човек би бил срещу провеждането на референдуми? Аз съм За като принципно схващане за демокрацията.
  И все пак трябва да се отчитат някои неща.

  На входа на един от университетите тази сутрин ме пресрещна възторжно охранител, вероятно бивш военен, майор или подполковник, и може би иначе много недоволен от участта си да вдига бариерата за лъскавите лимузини на бивши ченгета, ръководещи този университет...
  Вдигнал палецът нагоре, усмихнат до уши:
  - Изметоха ги, като мръсни котета ги изхвърлиха, като с мокър парцал са ударени! Край на окупацията в Софийския, преди малко казаха по радиото! Мекеренца неедни, ще ми окупират те!!
  Попитах го:
  - А за Странджа нещо да добавиш?
  - Какво за Странджа?
  - Ами защото един от победителите над окупацията преди малко ни убеждаваше по телевизията колко добре е и да тя да се съсипе от тези, които му плащат за това...
  - Ти Странджа не я намесвай, тя е друга бира и няма нищо общо с окупацията! Няма!
  
  Дааа, наистина няма...
  Няма окупация - няма проблем!
  
  Николай Слатински
  28.01.2014 г.
P.S.
Един мой студент малко по-късно:
Химнът на Странджа вече не е "Ясен месец веч изгрява", а
"Пълна сеч се веч задава...".

  Днес разговарях с познати лекари за трагичното състояние на българското здравеопазване. И един от тях ми каза следното:
  “Катастрофата вече се е случила, само че абсолютно всички нейни катастрофични и непоправими последствия ще станат видими в близките 4-5 години.“
  Вътрешно съм убеден, че тези думи се отнасят не само за българското здравеопазване, а за цялата наша държава. Катастрофата й вече се е случила…
  
  Но тук искам да поразсъждавам над нещо друго и за друг вече приключил процес – във висшето ни образование.
  
  Само че в момента няма да коментирам ре-окупацията в СУ, за да не изместя фокуса от проблема, за който искам да говоря.
  Процесът, свързан с това - кой управлява/направлява/контролира/притежава висшето образование у нас - е приключил.