Проектът на президента Георги Първанов „АБВ” бе мъртво роден и предаде Богу дух без така и да излезе от ембрионалната си фаза.
Заченат задкулисно, финансиран със средствата на българския данъкоплатец, чрез превръщане на президентството в прото-партийна централа, събрал политически трупове и направил няколко кухи, безпомощни текстове с илюзията, че генерират идеи, този т.нар. Проект изтече в канализацията на изкуствените политически инженеринги, на бабуването и викането на духове, на пълната откъснатост от българската социална реалност.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За предречения (и от) мен неизбежен провал на безперспективната заблуда „АБВ” (Напомняне за мой текст, писан преди близо година)
За тероризма - след трагедията в Осло (Не питайте за кого бие камбаната, камбаната бие за нас)
Трагедията в Осло има емоционално и рационално измерение.
В емоционален план е естествено всеки нормален човек да изпитва потрес от случилото се; жалост към жертвите и техните близки; тъга, че е възможна подобна касапница в една толкова мила и симпатична страна като Норвегия.
Но ние, знайните и незнайните професионалисти в сигурността сме длъжни освен да съпреживяваме емоционално, да анализираме станалото и рационално, от експертна гледна точка.
За главния проблем на нашия политически живот (Той, според мен, вече не е в допотопното синьо-червено противопоставяне)
Тази сутрин, рано-рано, докато си пиех кафето, както обикновено слушах една доскоро интелигентна телевизия.
А тя, след като се сдоби с личен евродепутат, започна да сменя резбата спрямо управляващите и вече заема неестетично-обслужваща позиция - пред тях, която е на път да се превърне в неприлична поза - под тях.
Това, което се лееше от екрана ме порази – отдавна не бях чувал толкова откровена глупост!
Доклад: "Отговорност на държавите от евро-атлантическата общност към глобалната сигурност и бъдещето на света"
Международна конференция „Неделимостта на сигурността в международните отношения”, 30 юни 2011 година.
Първото десетилетие на 21 век доказа категорично – Западът (САЩ и Западна Европа, Евроатлантическата общност) не успява да се справи с предизвикателството да бъде глобален лидер при навлизането на света в рисковото общество, в Третата вълнà на сигурността - Вълнàта на риска, във времето на ескалиращите 4 „Не” - неопределеност, нееднородност, неустойчивост и несигурност.
Джордж Фридман: „Следващите 10 години” (Една must read книга в областта на международната и националната сигурност)
Тези дни у нас се появи втора книга на Джордж Фридман - "Следващите 10 години. Къде бяхме и накъде отиваме” (първата беше още по-амбициозна - "Следващите 100 години. Геополитическа прогноза за XXI век”).
Новата книга на Дж. Фридман – каквото и да мислим за нея и за нейния автор – все пак е събитие за нас, работещите в областта на международната и националната сигурност.
