1.
Тръгвам на лекции. На входа ме пресреща много доволна, направо щастлива възрастна съседка, която ми се е хвалила, че от 1990 насам винаги гласувала за една и съща Партия. Питам я защо е толкова радостна, макар да знам отговора:
- Защото пак имаме повод за вдигане до един, отново сме се мобилизирАли и тия, за които отговарях, до един или си връщат от секцията, или вървят натам! Много сме! Нещо да кажеш? И нЕма какво да кажеш, щото сте един файтон хора!
Отдавна не бях виждал този блясък в очите. От 1990 г. си казвам, че има нещо не съвсем здраво в него...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
6 ноември – денят на първия тур
По-опасната партия
Ще цитирам частица от днешен разговор с колега. Той е бивш член на БСП (не само на БКП, на БСП). И съм сигурен, че наистина няма да гласува нито на първия, нито на втория тур нито за Румен Р. (защото това е глас за ретроградното ръководство, оцапано с неморални сделки, с непочтени компромис делянпеевското назначаване за шеф на ДАНС - престъпление спрямо националната сигурност, с недостойни мълчания по ключови проблеми за страната), нито за Цецка Ц.
Най-удобната опозиция
Аз и без това нямаше да гледам тазвечерните дебати. Но мой приятел ми каза, че Цецка Ц. и РР не са се явили. Да, това е абсурдно, това е нагло, това е тъпо и примитивно.
Някога ГП спечели не защото не се яви на дебата, спечели, защото ПС се простреля с дясната ръка в лявото слепоочие и куршумът му мина през слънчевия сплит.
Хората от Времето на безвремието
Концертът на Слави Трифонов имаше конкретен, референдумен повод. Но аз съм свикнал да мисля (и наистина мисля, че имам основание да мисля така), че пред очите ни винаги има знаци, които настояват да бъдат разчетени правилно, за да се проясни поне с малко картината.
Наблюдавайки шумотевицата около тези президентски избори, все нещо ми убягваше, струваше ми се, че още миг и ще го схвана, ще си отговоря що е то. Струва ми се, че го разбрах най-сетне. Нужен ми беше концертът на Слави Трифонов.
Неуморни лъжи по всеки повод и без повод
Неотдавна бях споделил тревогата си за това, че първото лице, единствено число в държавата ни прибягва до лъжи, използва ги като съвсем естествен инструмент и ги легитимира, превръщайки ги в навик, в норма, в нещо напълно нормално - http://nslatinski.org/?q=bg/node/958.
Но ето, че непрекъснато виждам и чувам как този процес ескалира с всеки изминат ден. Лъжене и мазане на едро, на моменти безсъвестно, нерядко безпардонно - говорене съвсем убедено с цел да се излъже, без значение колко плоска е лъжата...













