Разбира се, кой разумен човек би бил срещу провеждането на референдуми? Аз съм За като принципно схващане за демокрацията.
И все пак трябва да се отчитат някои неща.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
„Президентският” референдум – Да, Но…
Няма окупация – няма проблем
На входа на един от университетите тази сутрин ме пресрещна възторжно охранител, вероятно бивш военен, майор или подполковник, и може би иначе много недоволен от участта си да вдига бариерата за лъскавите лимузини на бивши ченгета, ръководещи този университет...
Вдигнал палецът нагоре, усмихнат до уши:
- Изметоха ги, като мръсни котета ги изхвърлиха, като с мокър парцал са ударени! Край на окупацията в Софийския, преди малко казаха по радиото! Мекеренца неедни, ще ми окупират те!!
Попитах го:
- А за Странджа нещо да добавиш?
- Какво за Странджа?
- Ами защото един от победителите над окупацията преди малко ни убеждаваше по телевизията колко добре е и да тя да се съсипе от тези, които му плащат за това...
- Ти Странджа не я намесвай, тя е друга бира и няма нищо общо с окупацията! Няма!
Дааа, наистина няма...
Няма окупация - няма проблем!
Николай Слатински
28.01.2014 г.
P.S.
Един мой студент малко по-късно:
Химнът на Странджа вече не е "Ясен месец веч изгрява", а
"Пълна сеч се веч задава...".
Преходът е приключен: забравете
Днес разговарях с познати лекари за трагичното състояние на българското здравеопазване. И един от тях ми каза следното:
“Катастрофата вече се е случила, само че абсолютно всички нейни катастрофични и непоправими последствия ще станат видими в близките 4-5 години.“
Вътрешно съм убеден, че тези думи се отнасят не само за българското здравеопазване, а за цялата наша държава. Катастрофата й вече се е случила…
Но тук искам да поразсъждавам над нещо друго и за друг вече приключил процес – във висшето ни образование.
Само че в момента няма да коментирам ре-окупацията в СУ, за да не изместя фокуса от проблема, за който искам да говоря.
Процесът, свързан с това - кой управлява/направлява/контролира/притежава висшето образование у нас - е приключил.
Бруталност – Again!
Разочаровани от всички страни се съединяват във възмущението си от поредната кадрова бруталност на управляващите.
Или както изключително уважавана от мен гранд дама на българската журналистика написа:
„Ралица - Again!“
Само с едно не съм съгласен - че лидерите на БСП показали, че не се учат от грешките си и не са си взели поука от наглостта "Пеевски".
Конституционният ни съд е вреден за демокрацията
Тази сутрин в метрото се засякохме с един народен представител от първите години на Прехода, беше от БСП. Едва го разпознах, зарадвах се, че е жив и здрав, все пак 20 години са минали оттогава.
Друго искам да споделя тук, затова няма да се спирам на такива "невинни" детайли като разочарованието му от неговите сегашни лидери - махна с ръка: сити и самодоволни богаташи, предали лявата идея; на тия плещи и идеалистически глави, посочи себе си, построиха при капитализма личния си комунизъм!